Една от мечтите ми като бях по-малка, бе да уча в бординг (пансионатно) училище във Великобритания. Сериозна инвестиция, която не всеки може да си позволи. От тогава се чудя на хора, които могат, а не я правят…
Не толкова заради престижа „детето ми учи в Англия“. Не. Става въпрос за средата там, за контактите, за часовете, прекарани в библиотеката, за спорта следобеда, който ти става навик, за дисциплината.
Там се изгражда характер.
Знания…знания в днешно време, с желание, компютър и интернет, се постигат сравнително лесно.
Но характер… Да можеш да приложиш наученото, да знаеш какво, как, къде, да свикнеш на един по-висок стил на общуване, да ти се отворят очите към нови култури, да станеш самостоятелен на 14 +/- години, да умееш да се грижиш за себе си и т.н., и т.н.
Това е безценно.
Както се казва на английски, life-changing experienece….
Много пари + привлекателна интерактивна образователна система + ясно изразена култура и традиции + контрол + авторитет =
1. Създава се, вкоренява се и се бетонира уважение, необходимост и смисъл за/към придобиване на знания.
2. Така се изгражда силна мотивация за постижение и лично осъвършенстване.
3. По-рано ориентиране, както в професионален, така и в личностен план.
4. Изграждане на ясни цели и по-внимателно оформяне на индивидуална идентичност.
5. Значително по-голям шанс за „щастие“.
ergo.
Имаме много ляб да ядем, Симитлиии!!…
Тия училища наистина ли дават толкова добри резултати?
Да. Но и в детето трябва да има желание за резултати. Макар, че то там всеки дърпа другия нагоре… Т.е. средата е такава, че просто няма как да не постигаш успехи.