Бързай бавно

Гент, Белгия… Повече от приказка!

Posted in Traveling... by Мария Василева on 17 октомври 2009

IMG_2714

Реших да посетя Гент в самолета. След статия в списанието на Bulgaria Air- Манхатанът на Средновековието. Или нещо подобно.

За момент, пристигайки в Брюксел, се разколебах… От една страна се питах дали си струва да го посетя само за 2-3 часа и няма ли бързото обикаляне и невъзможността да се порадвам на спокойна разходка из улиците на града да ограбят от очарованието му.

От друга страна, толкова много красота трябва да се споделя. А аз щях (бях? )да съм сама.

Оставих багажа в хотела и тръгнах към гарата, без да знам дали ще се кача на влака.

Когато запитах на колко време има влакове от и до Гент (на всеки половин час), колко струва билетът (16 евро, двупосочен) и трябваше да отговоря да/не, набързо подадох парите и после с билета в ръка вече нямаше връщане назад.

Не знаех нищо повече за Гент от написаното в статията. Но пък снимките бяха достатъчни.

IMG_2711 IMG_2719

Слязох на гарата и реших да повървя до старата част, следвайки линиите на тролея.

Малки улички, цветя, провиращо се утрешно слънце, колела и … почти никакви хора, почти никакви коли.

Толкова тихо и спокойно сякаш беше неделя в осем сутринта.

А беше сряда, близо 11. Повечето магазини тъкмо отваряха. Само невероятните белгийски пекарни, които те предразполагат да влезеш по най-малко веднъж във всяка една, работеха. За мое съжаление любимите ми френски кроасани бяха свършили. Взех нещо сладко и красиво, и продължих напред. Искаше ми се да намеря кафе с интернет, но се оказа нещо като мисията невъзможна. Не, че имах време…

В един момент си помислих, че съм объркала пътя, тъй като вървях вече час, а следа от стария град нямаше. И ето, един изключително любезен и мил мъж, ме увери, че скоро ще съм в центъра, потърси карта на града и ми каза къде мога да намеря туристически информационен център.

Всъщност, тези три дни в Брюксел, останах очарована от услужливостта на хората. Винаги готови да помогнат, да те опътят, но не като отбиване на номера, отгоре отгоре, а искрено, с усмивка и желание, което просто се усеща.

И ето ме. На площада. Направих снимки на всички страни и следвайки други туристи, влязох в катедралата. И онемях от красота, от великолепие, от… Нямам думи. Само веднъж съм се чувствала така- в катедралата в Трондхайм. Винаги, когато вляза в толкова величествена катедрала си мисля колко сме …назад. Как преди, когато толкова неща са липсвали, машини, материали, комуникации и пр., са успявали да строят непредходни неща, които могат да спрат дъха ти, прекрачвайки прага, а ние… ние не правим нищо. А ако правим е некачествено. С малко пари, кофти материл, елементарна структура. Жалко.

IMG_2725 IMG_2739

Запалих свещ, нищо, че не е църква, това никога няма значение, и продължих с обиколката. Докато стигнах една малка стая, в която мъж свиреше на орган. Толкова, толкова прекрасно, че първото нещо, което ти се приисква е да заплачеш.

Съжалявах само, че нямах достатъчно време да седна и да го послушам… Тихо, в тъмното, на светлината на свещите и магията на храма.

Излязох, вече държах карта за 2-часова разходка из всички най-важни места и тръгнах. Обърках посоката поне два-три пъти, но в Гент накъдето и да поемеш, навсякъде е само красота.

Затова ми хареса толкова много. Има прекрасни градове с прекрасни „стари градове”, които обикновено представляват един площад и две-три улички около него, а в Гент…в Гент всичко е като интериор от вълшебна приказка.

На три пъти помолих разни мили хора да ми направят снимчица, но и повече нямаше нужда.

Сандвич със съомга, проверка на пощата в едно малко ресторантче, тролей и към гарата.

По пътя към Брюксел си мислех как Гент директно отива в топ 3 на най-прекрасните градове, в които съм стъпвала.

И че не, не съжалявам, че го разглеждах сама.

IMG_2742

Ценен опит… ?

7 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. BM said, on 17 октомври 2009 at 21:28

    Само едно въпросче така ако може – Как се връщаш в наше село? Seriously!? На мен ми се повдига когато си идвам от някое по-нормално място в България, иде ми да се самоубия ако съм бил дори близо до чужбина и ме избива на агресия когато някой почти ме прегазва на пешеходната пътека. А ти, дето през ден си на някъде си, не знам какво още те прибира вкъщи :)

  2. Жени said, on 17 октомври 2009 at 22:31

    Толкова красиво!
    Белгия и особено Брюксел са ми мечта, която вярвам, че ще осъществя :) Много ти се радвам :)

  3. Мирослав said, on 18 октомври 2009 at 2:16

    Убеди ме =) при възможност ще се разходя и аз натам… поздрави!

  4. aquarius said, on 18 октомври 2009 at 5:17

    Радвам се, че си се решила да го посетиш. За много белгийци най-красивия им град е Брюж. Бил съм и в Гент и в Брюж (и то за по цял ден :P), и да ти кажа – не мога да преценя кой от двата е по-хубав, ако трябва да отговоря честно. За мен двата града много си приличат с тези канали. Но ние сме чужденци, тяхната различна архитектура ни впечатлява, не можем да познаваме градовете така, както местните ги познават, така че изводът е… трябва да отидеш и до Брюж, ако ти се отдаде шанс. :) Няма да съжаляваш. И задължително разходка с лодка по каналите. И в Гент, ако отидеш пак, го направи това. ;) Пак няма да съжаляваш. Ако си спомням добре и ако не са променили цената, разходките бяха 30 и 40 минути за около 4,5 евро. През това време гидът ви обяснява за града и сградите, покрай които минавате. Даже пита в началото на какъв език да говори измежду 3 или 4. И се случвало да обяснява нещата на два – три. :) Те тия пусти белгийци са като полиглоти.

    Хайде, весели разходки и дано да са и с лодки. :D

  5. крис ванев said, on 19 октомври 2009 at 10:24

    : ))

    Май си уцелила Белгия в най-подходящия й сезон. Цветове, форми и … кроасани?!? : )))

    „Малко и красиво“ особено ме впечатли. : ))

  6. apieceofme said, on 19 октомври 2009 at 13:29

    @ ВМ: И вкъщи си има очарование :) Особено, когато се редува с навън.

    @ Жени и Мирослав: Пожелавам ви скоро да отидете и да ви хареса поне толкова, колкото на мен :) Аз от Брюксел не съм впечатлена, защото е някак мрачен и студен, но пък забързаността и движението, които те обгръщат там, са приятни по своему.

    @ aquarius: Исках и Брюж, ама нямаше да ми стигне времето. Живот и здраве, догодина пак :)

    @ Крис: Слънчево, но студено :) А кроасаните са ми голяма слабост, по два си хапвам :D

    „Малко и красиво“? Тук някъде те изгубих… ;-)

  7. Гери said, on 12 ноември 2009 at 13:10

    Изглежда вълшебно! Този уикенд и аз ще ходя там, радвам се че попаднах на твоя сайт, когато търсих да прочета нещо за града.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: