Бързай бавно

…that naive!

Posted in music, personal by Мария Василева on 11 октомври 2009

dreaming

На рождения ми ден, пътувайки по познатия, но забравен за цяло едно лято маршрут Бс-Вн, човекът, на когото дължа любовта си към Алексис Зорбас, ме приземи така, както нито една от най-добрите ми приятелки не успя. Приятелите са, за да са до теб. Да споделят радоста ти, да подхранват надеждата.

Само веднъж си бях позволила на свой ред „да приземя” една приятелка. Не защото не се радвах или не исках да е още по-щастлива, а просто защото колкото по-отвисоко падaш, толкова повече боли. Един от малкото лесносмилаеми закони на физиката. И после съжалявах. Така не се прави.

„Ти си умно момиче…”, започна и за час и половеина направо ме разкъта. По-точно всяка негова дума. Излиза, че мъжете са готови не звезди, ами цели галактики да ти свалят, когато се наложи… Да.

На оправданието „той е много зает“ се изсмя и отвърна „от онзи свят се обаждам и казвам едно здравей….колко зает може да е…?!” Хубав въпрос.

***

Еми…боли…няма начин…приземяването…Ама пък после се оттърсваш, казваш си „случва се”, научаваш си урока и продължаваш напред. (Този път поне си струваше.)

Пък охлузените колене рано или късно ще заздравеят. Ако си късметлия и белег няма да има. След време. Колко точно, никой не знае.

Един човек, който наскоро съвсем случайно срещнах, малко учудено ме попита….

„Не изглеждаш съкрушена?”
„Опит”,
отговорих.

P.S. А може би е истина старата поговорка „далече от очите, далече от сърцето“. Regardless of the efforts to make it happen, to make it work.

25 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Svetlina said, on 11 октомври 2009 at 22:36

    Изобщо не знам какво да кажа.
    Освен „Добре дошла долу, наивничке“. Колкото и да падаме, на дъното никога не ти е нищо друго освен самотно. И въпреки опита ми/ти с приземяванията и съкрушаванията, всяко изправяне е по своему уникално и дори приятно. Само дето мразя да чакам, а отнема време да събера сили за прословутото изправяне.
    Стягай се, че някой трябва да ми дава пример!

  2. apieceofme said, on 11 октомври 2009 at 22:39

    Моето събиране на сили, on average, е 12 месеца плюс, затова не съм добър пример. Последното даже беше година и половина.

  3. boxedmind said, on 11 октомври 2009 at 22:41

    Завиждам ви.

  4. apieceofme said, on 11 октомври 2009 at 22:48

    На …? На какво? Кажи и ние да се зарадваме.

  5. boxedmind said, on 11 октомври 2009 at 22:50

    Не пред всички :]
    Знай, че има за какво ;]

  6. apieceofme said, on 11 октомври 2009 at 22:57

    Че има, има. Ама понякога се питаш дали цената си струва…

    Но те хората са го казали. Не е вярно, че човек не може да има всичко. Може. Само не всичко по едно и също време, не всичко наведнъж.

  7. крис ванев said, on 12 октомври 2009 at 1:19

    Я да се изтупаш и да продължиш да се катериш! ; ))

  8. Иван said, on 12 октомври 2009 at 16:28

    Можеш да имаш всичко наведнъж. Обаче не искай, скучно е. А и щом нямаш нещо, то не си струва.

  9. astilar said, on 12 октомври 2009 at 20:28

    Присъединявам се с широка усмивка към думите на boxedmind без дори да го/ я познавам. :D

  10. aquarius said, on 13 октомври 2009 at 11:14

    След това начало за умното момиче почти мога да предположа в общи линии какво е било приземяването. :)
    @ крис ванев: Чудя се дали катеренето ще я прави по-щастлива?!
    @ Мимс и Иван: Предполагам, че искаш всичко само от хубавите и позитивните неща, че иначе си е доста опасно желание. ;) По-добре да нямаш всичко. С имането на всичко идват и едни не толкова приятни добавки за имащия. Не искам да посочвам. :)

  11. KAmen said, on 20 октомври 2009 at 11:02

    „““……но паднах. Доста от високо, някъде от 18-ти – 20-ти етаж. Докато падах, все още ми беше добре /все пак летях/, и прелитайки покрай всеки етаж си казвах: „до тук добре”. И накрая разбира се паднах на земята, заболя ме, но оживях. Една възрастна жена се приближи до мен и каза загрижено- „Момче, какво стана бе…”. Аз се подразних и отговорих възгрубо: „Откъде да знам, та аз току що дойдох..!”.

    И тъй, оживях и станах оше по-силен, натрупах повече опит. Станах, изтупах си прахта, включих си усмивката, позамислих се какво трябва да подобря. Летенето ми беше перфектно, само не трябваше да „очаквам”, трябваше просто да се наслаждавам.“““

  12. apieceofme said, on 20 октомври 2009 at 12:18

    Може ли да запитам откъде е откъса? :) Много ми харесва!

  13. KAmen said, on 20 октомври 2009 at 15:55

    От едно мое писмо преди 3 месецa.
    М-у другото, досети ли се за какво ти завижда „boxedmind“

  14. apieceofme said, on 20 октомври 2009 at 16:06

    Ммм… не бих казала… Може би заради опита ми при изправянията :)

    Не знам. Идея?

  15. KAmen said, on 20 октомври 2009 at 16:25

    Нямам идея,……знам го. Завижда ти за летенето,за чувствата,за падането,за приземяването,за болката,за изправянето,за оптимизма,за промяната,за действието,за усмивката,за хъса

  16. Boxedmind said, on 20 октомври 2009 at 17:06

    Обаждам се само да кажа, че… нищо няма да ви кажа :]

  17. apieceofme said, on 20 октомври 2009 at 20:37

    @KAmen: всичко това е така… И по своему е хубаво. И сама, обръщайки се назад, не бих променила нищо. Но забравяш умората, която се натрупва. И загубата на доверие. У другия.

    Всяко изправяне сега става много по-бързо от преди. Но всяко „доверяване“ все по-бавно…

  18. KAmen said, on 21 октомври 2009 at 9:19

    И да искаш, не можеш да промениш миналото.Можеш да променяш само бъдещето,да избираш какво да ти се случва,посредством това което мислиш и правиш в момента.
    При мен и изправянето и новото доверяване стават все по-бързо. И помня предимно добрите качества на хората,които съм срещнал.
    Apieceofme, „ПРЕДИЗВИКВАМ ТЕ“ да ни кажеш поне три положителни качества на „бившия“!

  19. apieceofme said, on 21 октомври 2009 at 12:55

    Хахха :))) Аз не съм казала, че няма положителни черти или не помня хубавото :)

    И мога да изброя 3 х 3 (забавен, мил, добър, умен, успял, търпелив, спонтанен, обича да прави изненади и т.н…..) :)

    И накрая, пак казвам, аз съм благодарна (много при това!), че ми се е случило, защото всеки човек е цял един нов свят, и всяка среща те обогатява, ама…поне мъничко, поне в началото, някак…колкото и да го отричаме, колкото и да сме благодарни, боли…

  20. KAmen said, on 21 октомври 2009 at 16:25

    Много се радвам,че прие предизвикателството. Обожавам я тази игра!
    А това с болката….лично за мен е някакъв феномен,не е наше естествено състояние. Всеки „с разбито сърце”,ужасно много ми прилича на дете, на което току що са отнели любимата играчка. Нещо като условен рефлекс,а отмяната/създаването на такъв става за 40 дни /по теория/.Е,сега на мен ми е сравнително лесно да го обърна на майтап, т.к. в момента „не са ми отнели играчката” /на чужд гръб и сто тояги са малко/.
    Изкушавам се да те предизвикам за още нещо: можеш ли да опишеш колко много боли,колко е гадно,колко е безнадеждно, какъв мрачен,злобен и безсърдечен е животът „в онзи момент”, но колкото е възможно по-пресилено, да отиде към гротескно, комично.Какви ги говоря и аз, ясно е че можеш, ти пишеш много хубаво и много добре се изразяваш,въпроса е да ли ще приемеш предизвикателството. В замяна на това,ще ти кажа за един метод /безотказен/,чрез който можеш да разкараш болката за часове.

  21. apieceofme said, on 21 октомври 2009 at 16:41

    Само веднъж май ми е било толкова толкова….“лошо“. Доста отдавна. После се научих да не обръщам такова внимание на болката. Та… и да искам, не мога да приема предизвикателството. Просто каквото и да е , преминавам го тихо, и после напред. Няма нищо за описване. Навик.

  22. KAmen said, on 22 октомври 2009 at 9:18

    Изпусна метода
    Чао на всички, и още повече усмивки в „ГАЛЕРИЯ НА УСМИВКИТЕ“ !

  23. apieceofme said, on 22 октомври 2009 at 9:47

    Хех, има и го този момент :) Но все пак това е „леката категория“. Един-два драматични поста, няколко намокрени възглавници в тъмното, че никой да не вижда ( изпитвам панически ужас от това някой да ме види разплакана :)) и животът продължава…

    А в тези моменти боли, защото си мислиш „е, добре, всичко правя правилно, или поне се опитвам, и имам 1001 хубави неща, защо, обаче, точно това никога не се получава…“. И ти е тъжно. За неуспеха. За неизпълненото желание.

  24. Svetlina said, on 22 октомври 2009 at 12:29

    Ха. Мислех, че това с възглавницата в тъмното си е само мой начин за бягство от панически ужаси. Хубаво е да занеш, че има и други като теб.

  25. apieceofme said, on 22 октомври 2009 at 12:42

    През годините разбрах, че и „най-моите“ си неща, не са само мои :) И че понякога с хората си приличаме повече, отколкото очакваме :)

    Да, хубаво е ;-)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: