Бързай бавно

… затворени очи

Posted in day by day by Мария Василева on 6 октомври 2009

През последните няколко години в България, а и не само, се случаха не малко смразяващи кръвта престъпления, извършени от-деца-към-деца.

И сякаш реакцията след тях винаги е „Само да знаехме предварително…! Само да бяхме разчели знаците”.

Истината е, че около нас е пълно със знаци, пълно с деца, израстващи с агресия и в изолация, на които никой не подава ръка, които никой не забелязва… До момента, когато вече е късно.

Истината е, че малко или много всеки от нас е виновен за трагедиите, които се случват…

Затова, че вървим със затворени очи към чуждата болка.

А сигурна съм, можем повече, можем по-добре.
Само с протести, шествия, наказания и репортажи, обаче, няма да постигнем много.

Необходима е среда, която предразполага към мир, спокойствие, хармония, сигурност и любов.

П.П. Есето с което участвах в творческия конкурс към Младежкото дружество на ООН в България тук.

6 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Комитата said, on 6 октомври 2009 at 21:45

    А не е ли по-необходимо хората да не са толкова бъзливи и да не се затварят само в черупката си, а да реагират на нередностите около себе си?

  2. apieceofme said, on 6 октомври 2009 at 23:43

    И това. Но сякаш е по-лесно да създадеш „добра“ среда, отколкото да накараш хората да се „отворят“.

    Въпреки, че нещата са свързани. И може би едното без другото не може.

  3. Комитата said, on 6 октомври 2009 at 23:45

    по-лесно е

  4. крис ванев said, on 8 октомври 2009 at 6:08

    това беше едно ужасно добро есе.

    hell yeah!!! : )))

  5. apieceofme said, on 8 октомври 2009 at 9:20

    Just a try :)

  6. Svetlina said, on 9 октомври 2009 at 0:00

    Спокойствие, хармония, любов, сигурност… и застой. Като да цопнеш в локва мед и да не можеш да мръднеш. Поне аз така си мисля в края на дълъг работен ден, след като съм си направила вечерята, изяла съм я и съм учила мъъъничко за близкия изпит. Според мен на децата им трябва среда, която да ги подтиква да са творци. Като Онзи Творец. Няма нищо лощо в това да си играеш с конче-пръчка, а не с плюшено прашащо се люлеещо се столче, за което мама и тате са дали по половин заплата.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: