Бързай бавно

I love Bulgaria

Posted in day by day by Мария Василева on 15 септември 2009

IMG_1963

Да прекараш шест дни сред усмихнати, инициативни и обществено ангажирани (как звучи само :) ) млади хора от цяла България и цял свят е повече от прекрасно изживяване.

Да разговаряш на български с ирландец, който е тук едва от три месеца, е просто уникално.

Докато се разхождах с гривна с полското знаме и разказвах колко обичам тази страна, получавах само един отговор „We love Bulgaria too“. И все ми предлагаха да се разменим :р

Запознах се с момичета и момчета, които са обикаляли Европа по разни проекти три пъти повече отколкото аз, които заслужават едно „браво“ и пожелание да вървят все така напред и нагоре.

След една такава среща, мисълта, която винаги ми се върти в главата е „да, България определено има какво да даде на света“. Така е.

П.П. Снимката е от Роженския манастир, където беше толкова толкова красиво, че гледката те изпълва с гордост затова, че си българин. И всичките ни проблеми изглеждат някак нищожни…

П.П. 2. Запознах се и с двама блогъри- Eneq и Teo :) Плюс една сладурана, която беше на pre-departure training и беше научила за EVS от блога ми :)

Как да не съм усмихната после, кажете? :)

5 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. aquarius said, on 16 септември 2009 at 1:34

    Откъде минахте за с. Рожен? През Мелник ли?
    Спомням си колко лакътушен беше пътя към селото и как се скъсах да снимам една надвесена над пътя и стърчаща високо нагоре пясъчница.
    А голямото изсъхнало дърво още ли си е на полянката пред манастира?
    Не знам дали го видях само така, когато го прочетох за първи път, или се дължи и на ранния час, ама това – „… с гривна с полското знаме и разказвах колко обичам тази страна… “ – го разбирам и малко по-различно. :P Пък и знам, че наистина я харесваш тази страна. ;)
    Хайде, още много такива зареждащи те с позитивна енергия събития да ти се случват!

  2. apieceofme said, on 16 септември 2009 at 9:06

    Рупите, Мелник, Рожен :)

  3. uB said, on 17 септември 2009 at 16:03

    Ehh, che hubawo i usmihnato!!
    Pozdrawi:)

  4. Цветана said, on 18 септември 2009 at 16:40

    Звучи чудесно, липсват ми тези времена. :) Действително и ние имаме с какво да се гордеем и да се зареждаме позитивно, важно е да обърнем внимание. :)

  5. milena said, on 23 септември 2009 at 13:15

    ne mojah da se sdurja da ne blagodarq za hubavite dumi:) pojelavam ti vinagi da namirash povodi za usmivki, kudeto i da se namirash po sveta:) i az oshte se usmihvam kato se setq za sandanski…:)
    celuvki ot sladuranata ot pre-departure training-a;)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: