Brida

IMG_1135

Малко след 7 сутринта, все още сънена и в леглото, използвайки първите слънчеви лъчи, отгърнах и последната страница.

Няма как да скрия разочарованието си. Твърде много излишни неща, твърде малко полезни и мъдри цитати.

На гърба на жълтата картичка, която използвах за разделител, с усмихнатото по детски нарисувано момиче, преписах „Love is the only bridge between the visible and the invisible, known to everyone.“ Нарисувах усмивка, написах благодаря и я подарих. За една бъдеща библиотека.

Заради цитата на корицата, който преди седмица-две използвах за друг пост, по друг повод.

„But how will I know who my Soulmate is?

By taking risks. By risking failure, disappointment, disillusion, but never ceasing in your search for Love. As long as you keep looking, you will triumph in the end.“

П.П. Първата книга, която прочетох от П.Коелю беше „Край река Пиедра седнах и заплаках“. Някъде в 9 клас, или далечната вече 2001-ва година. След нея прочетох и всички останали до „11 минути“ , включително. Тогава достигнах точката си на пренасищане и спрях. Още повече, че имаше един период, в който когото и да попиташ „Какво четеш?“ , отговорът бе един и същ. Което, всъщност, не ми харесваше. Чак сега, след близо 5 години, отново посегнах към негова книга. Като експеримент. Но точно тази май не се оказа правилния избор…

9 thoughts on “Brida

  1. Скоро четох Brida, но не знам защо не я довърших. Иначе четенето ми беше приятно. Може би прекалено много магическа и метафорична ми дойде и в един момент си мислех наистина ли е написано това, което чета или аз си го доизмислям поради някакво моментно настроение.

    Сега си взех Veronica decides to die. Първите 33 страници са супер депресарски. Ще започна вече да чете рецензиите :)

  2. Поради същата причина на мен ми отне 2 месеца да я довърша :) Твърде много отнесени неща ми дойдоха след първите 100 страници и я бях оставила да прашасва над леглото :)

    Колкото до Вероника… Книгата е хубава и с интересен край ;-) Повече не казвам. Аз съм фен на книгите му до „11 мунути“, която даже беше тази, която най-малко ми хареса…

    А може би просто ги четох в такава възраст, че се удивлявах на всяка хубава мисъл :) Не знам.

  3. Срам, не срам, ще призная, че нищо негово не съм чел все още, пък и нещо нямам намерение засега. :) Спомням си преди години тази мания по неговите книги и както пишеш – всеки що питаш или видиш да мъкне книга… все на Пауло Коелю попадаш. *как му се пише на тоя човек името на български, че много версии наизскачаха ;) *
    Имах чувството, че децата ще почнат да рисуват на графити неговото име. :) Едва ли не бях единствения, който не чете бай Пауло от Бразилия, и мязах на черна овчица, ама си викам – няма пък да го четеш и толкоз, какво като е моден.
    После май се случи да се мине през мании по книгите на Памук, Мураками и не се сещам още кой. Маниаци сме в четенето явно като народ.
    Та и в моя любим жанр фантастиката е почти същата ситуация с Пратчет и Дъглас. Ако не си ги чел или не си им фен, ти не си cool. :)

    п. с. Мимс, като гледах библиографията му, тази книга му е трета. Явно после си е оправил стила, за да ти се хареса :P , та чак до ’11 минути’, когато е решил, че вече трябва да се хареса на друга. :D

  4. Ммм….коя книга е трета? Брида трябва да е от новите му.

    Иначе аз съм чела „Край река Пиедра седнах и заплаках“, „Петата планина“, „Вероника решава да умре“, „Демонът и сеньорита Прим“, „Алхимикът“, „Войнът на светлината“ и „11 минути“… :)

  5. Хмм, в английската версия ‘Брида’ е 5-та му книга. -> http://en.wikipedia.org/wiki/Paulo_Coelho
    В бг версията е 3-та му книга. Мдам, много книги си му изчела на тоя човек и здраво си помъдряла, пък се чудех що така на 23 (недовършени, ако не греша) си по-мъдра от мен. ;) А аз продължавам да си чета фантастика… :)

  6. В интерес на истината, ги четох точно, когато трябва (9-11кл.) и със сигурност се промених в някаква степен покрай тях… Дали е помъдряване, не знам. Но е в положителна посока, със сигурност.

    Скоро ще напиша пост с любимите ми цитати от неговите книги :)

  7. мисля, че в един момент този автор омръзва като стил. някъде след 2-3 книга

  8. :)
    Хареса ми Алхимикът. Само. Въпреки че далеч не съм изчела много. Малко като ония музикални групи, които имат една нмого добра песен и 1к нейни производни. И ги обичаш всичките, но не заради тях самите, а заради това, че ти напомнят Онази песен. Така и аз с Куелю (и аз не знам как се пише). Наситих ли му се, научих ли го…
    Моме, някой ден трябва да седна да си електронизирам цитатите от тефтерчето и ще си ги мерим :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s