Бързай бавно

Success story

Posted in stories by Мария Василева on 12 август 2009

В последните дни ми разказват истории- забавни, поучителни, романтични… истински.

Едната може да носи заглавието „The Power of Love”. Почти като в онази песен на Селин Дион, но не съвсем. Защото със същия успех може да се казва и „Ирониите на съдбата”.

Когато обичаш безрезервно, но биваш отхвърлен. И решаваш, че ако успееш, че ако се докажеш, ще можеш да превърнеш „не”-то в „да”.

Мобилизираш всичките си сили, енергия, знания, откъсваш се от света, търсейки своята пътека. И я намираш.

Успяваш. Ставаш пример за околните. Будиш възхищение за постигнатото.

Ако си американец, някой може дори да превърне историята във филм, или поне книга.

И тогава, след години, срещаш този някого отново.

Чуваш „допуснах грешка”– думите, които тогава, в самото начало, са били всичко, от което си се нуждаел, всичко, което си искал и чакал.

Но сега осъзнаваш, че напускането на този човек, някога преди, е било най-хубавото нещо, което е можело да ти се случи.

Изведнъж твоето „да” е вече „не”.

Тръгваш, без да вземеш телефонния номер.
Без да се обръщаш назад.

Свободен.

Преди това не забравяш да благодариш. За болката от преди, която те е издигнала днес.

17 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Плам said, on 12 август 2009 at 22:05

    Страхотно чувство!

  2. apieceofme said, on 12 август 2009 at 22:29

    Освобождаващо :) Виждаш, че нищо не си загубил, а обратното- само си спечелил. Носи спокойствие.

  3. Таня said, on 12 август 2009 at 22:32

    Да де, ама защо да е така? И един отговор е, че този човек не е бил за теб, щом не е могъл да оцени заряда, който носиш. И пак – хич не я обичам точно тази двигателна сила…

  4. RMPG said, on 13 август 2009 at 0:39

    Погрешното решение ще ти посочи правилното.

  5. Иван said, on 13 август 2009 at 0:39

    Двигателят в цялата работа е промяната. И като резултат, и като мотив. Поздравления за ценните хора, които срещаш :-)

  6. apieceofme said, on 13 август 2009 at 4:51

    @Таня: Ако всеки човек влиза в живота ни с някаква мисия, то сигурно има такива, които отключват потенциала ни. Вярно със знак минус в началото, но пък е важен резултата накрая. Иначе…при право на избор, винаги е по-добре да имаш човек до себе си, който оценя заряда ти и е с теб от самото начало докрая, в трудното и хубавото. Жалко, че живота не е приказка.

    @RMPG: Вярно е. И после погрешното ще се окаже, че е било правилно ;-)

    @Иван: Не знам аз ли ги намирам, те ли мен, ама повечето са наистина прекрасни :) С много много истории…

  7. Георги said, on 13 август 2009 at 8:16

    Готина история! Не можеш да кажеш такъв е правилния извод и правилното поведение.
    Накрая всъщност от значение е намирането на собствената пътека. Независимо какво те е накарало да го направиш.

  8. Живко said, on 13 август 2009 at 10:09

    Като пропуснем това за „мисиите“, съм съгласен с каквото си написала. Търсиш хубавото във всичко. :)

    С всичко в живота е така – неприятностите те карат да опитваш да промениш средата или себе си, мобилизираш се, развиваш се. Хубавото само разглезва. :)

    На мен ми е направило впечатление, например, как онези от приятелите ми, които от малки са живяли с един родител, днес са много по-независими и самостоятелни, по-отговорни и по-„свободни“. Като са били на 16 може и да им е било много кофти, но 10 години по-късно вече се вижда добрата страна. Все пак, предполагам, че не би пожелала на никого подобно „благоприятно стечение на обстоятелствата“.

    И едва ли ще сложиш „тежка несподелена любов“ в късметите на новогдишната баница.

    Но когато се случи, май краят, който си написала е най-добрият възможен.

  9. DiA said, on 13 август 2009 at 12:53

    Аз само искам да добавя, че е много по-лесно да кажеш „Не“ един ден, ако в процеса на „превъзмогване“ и продължаване нататък истиснки приятел е бил до теб и понасял мъката и безнадеждността ти на моменти. (Тук прегръдки за теб, мило)
    Обаче, като се замисля, при евентуална такава ситуация след години, съм почти сигурна, че едно дяволче отвътре ще ми шепне – кажи „Да“…

  10. apieceofme said, on 13 август 2009 at 14:11

    Дали? :) А за тънкия намек, превъзмогването е done 100% ;-) И 10х , че си ми търпяла драмите от едно време :D

  11. ImPRESSed said, on 13 август 2009 at 18:42

    Миме, ценното всъщност е, че винаги има някой, който да търпи драмите (2-те ми най-близки приятелки със сигурност не мислят така ;) ) А казването на „не“ ми е някак доста реваншистко. Бих предпочела по никакъв повод да не срещам хора, с които съм се разделила. Досега при такива случайни срещи съм се чувствала направо странно: все едно виждам някакъв досаден непознат, който ме кара да се сещам за хубави и лоши случки. Определено е доста неприятно.

  12. aquarius said, on 13 август 2009 at 20:44

    Хмм, ImPRESSed, явно си зависи от човека това как се чувства с отминали любови. За себе си мога да кажа, че пазя частица за всяка такава в някоя забутана част на сърцето. Ама душа широка, расла из Дунавската равнина на воля и простор, има място за мноооого. :D
    Както е казано нагоре в коментарите, точно такава мотивация – Боже, опази! – не ми се ще да ме застига. :) По – добре по пътя на славата с други мотиви в дисагите. :P
    Ех, ДиА, ДиА, надушвах аз, че с разнолика душевност. ;) Демек, под невинно-ангелския вид се крие любопитно и пакостливо дяволче, :P което си казва: А какво ще стане, ако направя така? Ами пък, ако е те така? :)))

  13. DiA said, on 13 август 2009 at 22:17

    Мимз, аз всъщност ти благодарих, че ти търпя мен… Че непрекъснато слуша едни и същи мои си дилеми, реторични въпроси, терзания и тем подобни на едно дете с разбито сърцее ;) Ама нищо :)

  14. DiA said, on 13 август 2009 at 22:19

    хехе, aquarius, мисля, че трябва досега да си разбрал, че във всяка жена се спотайва едно дяволче. Колко малко/голямо и колко начесто се показва… вече според зависи :)

  15. apieceofme said, on 13 август 2009 at 22:21

    @DiA: в такъв случай, знаеш, търпяли сме се взаимно… Ти мен даже повече ;-)

  16. UZUMAKI said, on 14 август 2009 at 0:23

    А ключът е именно в търпението. :)

  17. Соня said, on 22 ноември 2010 at 23:58

    Мимз и ДиА благодаря, че Ви има! Радвате ме много! Щастлива :)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: