Бързай бавно

Love should feel right from first sight

Posted in stories by Мария Василева on 6 август 2009

Бяха минали малко повече от пет години след последната им среща. Сега той бе достигнал онази възраст, която тогава и каза, а тя не му повярва. Същата, заради която нищо не се получи. А казват, любовта не боравила с числа…

Не я позна. Тя него- веднага.

Нали знаете, някои любови не умират. Дори да се се изразявали в една-единствена вечеря, било то на бутилка червено вино и Франк Синатра. Има едно чувство, едно усещане за близост, което не се забравя. И ако го изпуснеш, примерно заради ненужни пресмятания- кой колко и какво ще кажат другите, цял живот остава една празнина. И един въпрос. Какво би било ако…

Реши да не му казва, че вече се познават. Среща, две, три. Ето, че сам си спомни.

Сега се питаха колко време са пропуснали и защо.
Защо, когато от първата дума и споделена тайна, знаеха, че са създадени един за друг.

Той знаеше отговорът. Заради нея. Заради страховете и, нежеланието и да рискува, несигурността и. А той можеше да я обича от първия миг. Нищо, че не беше на годините, на които е сега. Има хора, които цял живот си остават деца. Има и хора, които порастват без да имат лукса да бъдат деца. Но това тя не го знаеше. А уж трябваше да е по-мъдра…

Влюбиха се лудо. Разказваха историята си за случайната среща като от машина на времето и си мислеха как съдбата е с тях.

Но не би.

Никой не знаеше как и защо, но в един миг от две сродни души се превърнаха в … приятели. Обичаха се, без да са влюбени един в друг. И когато след години той споделяше историята, уж на шега, все още се усещаше въздишката и една носталгия…

По онази най-първа среща, предполагам.

Защото има любови, които трябва да се случват от първия път.

Защото любовта
не е изчакване,
не е борба,
не е сълзи,
не е болка,
не е преследване.

Любовта трябва да идва леко и нежно като докосване от перце или до къс коприна.

Да се чувства като най-правилното и най-естественото нещо на света от първия споделен миг заедно.
Без въпроси, догадки, терзания и пресмятания.

Това е знакът от съдбата, че пред теб стои Правилният човек.
Не случайната среща след години и втория шанс. Не.

Но вече бе късно…

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. RMPG said, on 7 август 2009 at 0:16

    Удебеленото изречение ми хареса. Много. Защо е късно? Никога не е късно!

  2. apieceofme said, on 7 август 2009 at 0:40

    Вече ще започна да слагам послепис „опит за разказ, не е лично“ :)

    Разказаха ми една история наскоро, съвсем накратко, но пък много истинска, и се опитах да я пресъздам така, както я почувствах. За съжаление, обаче, за главните герои е късно…

    Нещо се е скъсало по веригата, беше ми неудобно да попитам какво точно… Затова реших, че просто са чакали твърде дълго. И е трябвало да се възползват от първия миг, когато са почувствали магията.

  3. Ruslan Trad said, on 7 август 2009 at 15:28

    Без думи.

  4. Biser said, on 7 август 2009 at 17:07

    Тъжно, но красиво. Знам няколко подобни истории. Една от тях беше моя.

  5. aquarius said, on 7 август 2009 at 21:02

    Хубаво е, че прочетох коментара ти, иначе бях готов да изтъкна едно нещо от твоя предишна писанка. Беше нещо като синтезиран извод от житейския ти опит за любовта и приятелството. ;) И тази ти история влизаше в противоречие с тогавашното написано. :P

    И все пак… имам известна доза съмнения относно историята, разказана ти наскоро, накратко и истински. :))) Сред добрите творци, ако не се лъжа, е разпространен похвата да имат предвид себе си в истории, разказани им за други. Алегория ли се наричаше или нещо друго?! :? Не помня вече толкоз добре какво ни учеха за тези стилистични фигури на речта по български и литература. ;)

  6. apieceofme said, on 7 август 2009 at 21:33

    Изглежда от един блог човек може да познава някого, който дори не е срещал лично.

    От това изречение (Защото има любови, които трябва да се случват от първия път.) надолу може да се каже, че е каквото исках да напиша…по принцип. Историята просто се върза прекрасно с него.

  7. aquarius said, on 18 август 2009 at 9:11

    Ако някой седне и прочете блога ти от игла до конец, толкова добра представа може да си изгради за теб, че и да разработи безотказна стратегия за завоюване на сърцето ти. :P
    Даже се учудвам, че още няма такъв смел момък. Явно днешната младеж е станала много плашлива и не смее да се конкурира с младите, нахакани и интелигентни дами, камо ли да се опита да си вземе такава вкъщи и да играят пиесата „Укротяване на опърничавата“. :P :)))
    Пък може и да не е от смелост, ами просто от ленност, че то много писане, много нещо за три години. Човек да го хване пипката, докато го изчете от корица до корица. ;) Скоро ще има РД на блога ти май или само така ми се струва. :P

  8. apieceofme said, on 18 август 2009 at 11:17

    Ще има :) На 1-ви септември.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: