Бързай бавно

…to get to love the sunset

Posted in music, personal by Мария Василева on 2 август 2009

IMG_0969

Музика тук.

Стоеше на брега, почти неподвижно, с поглед към залеза, който винаги и напомняше за летата на село, когато беше малка и по цял ден скачаха на въже, но винаги станеше ли време за слънцето да си ходи, спираха и гледаха. Красотата на залеза е твърде голямо чудо за едно дете. Веднъж дори се опита да го нарисува, съвсем по детски и без много прилика, разбира се, но искаше да съхрани тази красота… Да я побере на лист хартия. Колко наивно, нали?

Стоеше на брега, почти неподвижно, с поглед към залеза и си спомняше как седмица по-рано също бе тук, на същото място, по същото време. Но тогава залеза не я вълнуваше. Защото имаше него- красотата на мига, в който две души разбират, че са повече от просто двама непознати…

Сега не говореше, не се усмихваше, не слушаше музика, не правеше снимки.
Искаше и се да се потопи изцяло в спомена, ако може дори да усети всичко наново.

Истинската радост е тиха, а спомена и донесе именно това. Радост.

***
Питаше се дали момичетата и момчетата, които вървяха по алеята край езерото, имаха своя миг… Дали го осъзнаваха, дали го използваха. Дано. Защото понякога, изведнъж, може да се окаже твърде късно.

Или пък не е достатъчно просто да изглеждаш добре с някого отстрани и трябва повече…
Време? Магия? Увереност?

***
Малкия принц казва, че когато някой е тъжен, може да се научи да обича залезите…

Това си спомни на тръгване от брега… Когато вместо да се страхува от тъмното, се чувстваше като в свои води…. Харесваше и дори вятъра и студената прегръдка на нощта. Преди да сложи слушалките и да се загуби из текстове, които знаеше наизуст, изтри папка „джаз”. Защото колкото и да е хубава тази музика е като да сипва сол в раните.

Хората идват и си отиват.
Остават спомените.
И тихата радост.

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Biser said, on 2 август 2009 at 23:31

    Приказна форма за изразяване на красиво усещане! Отново успя да ме върнеш към спомени и особени емоции.

  2. […] по-рано, когато написах това, нямах и идея, че наистина ще зърна отново залеза, […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: