Бързай бавно

Усмихнато

Posted in personal by Мария Василева on 31 юли 2009

IMG_0879

Не мога да повярвам, че юли си отива. Стори ми се като цяла вечност… Толкова много, че вчера си мислех как след 30 дни ще стана на 23. Което не е вярно, защото е два пъти по 30. Но юли бе толкова дълъг и пълен, че живеех с идеята, че лятото свършва….

А то едва сега започва. С август, най-летния месец.

Днес, в ранния следобед, събирах топлина на една пейка в ето този красив парк, само, че от слънчевата му страна. Никога не съм разбирала как може да не обичам да ходя на плаж, но да обожавам с часове да стоя някъде, точно срещу слънцето и да усещам как слънчевите лъчи падат върху лицето ми…

В последните два дни все ме питат дали съм тъжна. Е, не съм. Просто си почивам малко от цялата енергия, която обикновено се старая да излъчвам :) И моите батерии имат нужда от презареждане от време на време.

Лежах и си мислех колко благодарна и щастлива съм. За всичко и всеки. Лекота…

Гледах към небето, ясно като картичка, с няколко нарисувани пухкави облачета, гледах към дърветата и чувството на непреходност и вечност, което излъчват, гледах към две момиченца на по 4-5 годинки, с розови роклички и руси коси, същински кукли, които си играеха на брега на езерцето…

Вдишвах/издишвах, като при последните минути на йога урок, пълна релаксация на ума и тялото, и се помолих наум…

Винаги, винаги, когато се озова на подобно местенце, където усещаш единствено спокойствие, красота, доброта…винаги да се чувствам Благодарна, Щастлива, Пълна.

Може и да е тиха радост, като днес, без всеки да може да я улови, но да я има.

И след половин час под лъчите на слънцето, излегната на най-неудобната пейка, си взех сандалетите в ръка и тръгнах боса… От което щастието ми се утрои.

И се усмихвах.

На света.

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Непознат said, on 31 юли 2009 at 23:21

    Здравей,
    Провокира ме да напиша нещо, каквото и да е, нещо позитивно. :)
    Явно наистина си много щастлив и благодарен човек, излъчваш толкова доброта и позитивни емоции.
    Радвам се, че си намерила спокойствие в този наистина много красив парк.
    А малките деца просто допълват картинката, безгрижни и щастливи…

    Пожелавам ти много такива красиви моменти до края на лятото! :)

  2. apieceofme said, on 1 август 2009 at 6:41

    Благодаря :) На тебе също!

  3. Biser said, on 1 август 2009 at 17:05

    Страхотно споделена емоция! Има думи, които винаги се четат с усмивка. :)

  4. pippi said, on 1 август 2009 at 20:04

    Да…прекрасно е човек да поспре и поблагодари за всички чудеса понякога :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: