Бързай бавно

Наужким

Posted in personal, Poetry by Мария Василева on 10 юли 2009

IMG_0525

Нека е без снимки,
доказателства,
подаръци и спомени.

Да е като сън, личен,
твой, мой, наш,
но на никой друг.

Без разпити,
въпроси, отговори
и публични изяви.

Да е тихо,
да не говорим,
да не очакваме,
да не мечтаем за утре,
да е леко после.

Нека си шепнем без глас,
нека сме истински,
нека бъдем като деца.

Нека се обичаме наужким,
лято е.

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. маргарита said, on 11 юли 2009 at 10:51

    хубави думи, хубава картина, леко усещане :)

  2. Иван said, on 11 юли 2009 at 15:02

    Не-истински?

  3. apieceofme said, on 11 юли 2009 at 15:13

    @маргарита: благодаря за коментара :) радвам се, че ти е харесало.

    @Ванка: обичането-наистина води до главоболие и сваляне на килограми ;-) Или не съм права?

    Затова може би разковничето е „не-истински“…

  4. Иван said, on 11 юли 2009 at 15:32

    Миме, води и до по-хубави работи. Когато е истинско ;-)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: