Бързай бавно

Защо искам да бъда български младежки делегат в ООН

Posted in personal by Мария Василева on 8 юли 2009

Това е мотивационното ми писмо за участие в конкурса за избор на младежки делегат на България в ООН. Копирам го без корекции (макар и да се нуждае от няколко), така както преди почти два месеца го изпратих до комисията.

Големият финал ще се състои този петък, в Министерството на външните работи.
По една или друга причина няма да мога да присъствам лично, затова интервюто ми ще се проведе по скайп. Един минус, още преди старта на финала, но понякога в стремежа си да участвам тук и там, някои инициативи се застъпват и няма връщане назад…

Затова имам нужда от Вас и няма да откажа малко кураж, съвети, мили думи и каквото още си пожелаете :)

Който е попадал и преди на това местенце, знае каква оптимистка съм, но понякога и най-големите оптимисти и мечтатели се нуждаят от малко подкрепа.

Стискайте палци !!! :)

***

„ Когато кандидатствах за прием в университет, главната ми мотивация беше- хубава специалност, хубава работа, хубав стандарт на живот. Сега, обаче, когато съм на крачка от получаване на дипломата си за висше образование, това, което най-силно желая е да помагам на ученици и студенти да осъзнаят потенциала, който носят в себе си, да разберат и повярват, че България също има какво да им предложи, да се боря да останат тук.

Кандидатствам за младежки делегат на България в ООН като най-висока платформа, от която мога да работя за развитието на младите хора в България, за подобряване средата, в която живеят, за налагане на промените, за които все се говори, а накрая или всичко си остава същото, или дори се влошава.

Това, което ме прави подходящ кандидат е примерът, който нося със себе си. През годините, прекарани в университета, имах изключителната възможност да участвам в 4 международни конференции, до една допринесли неимоверно много за развитието ми като личност, от които най-важното, което взех, е примерът на другите момичета и момчета. На млади хора с визия, които дълбоко вярват в силата на ученето през целия живот, които се борят за каузи, по-големи от тях самите, които търсят начини, за да променят света към по-добро.

За съжаление, повечето млади хора в България сякаш са затворили очи пред глобализацията, пред информационната революция, пред икономиката на знанието. Не търсят, а чакат. Не не могат, а не искат да полагат необходимите усилия за собственото си развитие. Това, от което, вярвам, се нуждаят, е малка помощ и повече успешни примери, за да изградят визията си за бъдещето, да работят за своя собствен успех, за успеха на страната, в която живеят, защо не и на света.

За да се справя с поверената ми отговорност, това, което ще ми помогне, са уменията ми за общуване, опита ми с работа в междукултурна среда, устойчивостта ми към стресови ситуации, уменията ми бързо да се адаптирам, да вземам решения, да защитавам мнението си. И преди всичко вътрешната ми мотивация за работа по проблемите и политиките за развитието на младите хора в България и убедеността ми, че младежите- утрото на България, могат да постигат чудеса.”

Не знам дали съм намерила най-подходящите думи, за да облека желанието си да работя за тази кауза, но се надявам. (Не)избирането ми няма да се отрази на мотивацията ми, но избирането ми може да помогне много…

П.П. И сега се сещам, как в последно време късметът малко ми изневерява. При стартирането на „Големия избор“, получих обаждане-покана от тогавашния сътрудник в отдел „Международни отношения“ за среща с бнт, като представител на ИУ- Варна. (заедно с още едно момиче). Факт, който общо взето малко хора знаят… За съжаление, когато ми се обадиха бях в лекция, с изключен телефон (естествено!), а когато ги потърсих обратно, получих само „централа, не можем да ви помогнем“, едно, и много болна, така че въобще не бях за пред камера тъй или иначе, второ.

Сега пък съм в Полша… Когато май трябваше да съм в България.

Защото едно е да си там лично, да могат да усетят присъствието и енергията ти, друго е да разговаряш през машина. А затова, че няма лично да срещна другите участници и бившите вече делегати, въобще няма да отварям дума :(

Само, че този път ще се боря докрай ;-)

6 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] въведени, стига да има желание за промяна… (Част от кандидатурата ми за български младежки делегат в […]

  2. Dims said, on 9 юли 2009 at 1:23

    Ще се бориш, разбира се :) А иначе всеки негатив може да бъде превърнат в позитив :) Това, че не си в България, но все пак си на интервюто показва големия ти ентусиазъм и отдаденост на идеята, много хора биха се отказали при такава пречка. EVS пък ти дава безценен опит и е също един плюс. И най-важното – бъди себе си и се забавлявай :) Стискам палци :)

  3. apieceofme said, on 9 юли 2009 at 8:57

    Благодаря за куража :)

  4. astilar said, on 9 юли 2009 at 14:36

    Успех, Мария! Желая ти го от все сърце!
    По време на интервюто не забравяй това твое изречение: „(Не)избирането ми няма да се отрази на мотивацията ми, но избирането ми може да помогне много…“
    Поздрави!

  5. apieceofme said, on 9 юли 2009 at 23:00

    Благодаря и на теб :)))

    Още малко и ще се разбере…

  6. […] момичета финалистки и съм писала за конкурса тук и тук. Mariya публикува статията на 12.05.2010 под категории като […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: