Бързай бавно

Няма те

Posted in personal, Poetry by Мария Василева on 20 юни 2009

Търсих
надежда,
топли ръце,
познат глас.

Намерих
остатъци от време,
недоизпити кафета,
недоизказани думи.

И се преструвам,
че съм като тях,
че мога да бъда
красива
за теб
и така да спечеля
втори шанс
на същите тези
недоизпити кафета
и недоизказани думи.

Но не съм
и няма да бъда.

Остава надеждата,
че някога някъде някой
ще ме хареса такава.

Истинска.

5 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. bulpete said, on 20 юни 2009 at 17:26

    Красиво изразено…
    Ти ли си го писала?

  2. apieceofme said, on 20 юни 2009 at 17:57

    Мое е, да :)

    *Плах опит*

  3. Све said, on 21 юни 2009 at 20:14

    Хубаво е :)
    продължи напред :)

  4. krasimir said, on 16 февруари 2010 at 1:01

    едва ли би имало значение, но на мен ми харесваш такава,не че някой ме пита аз да си кажа, и стихотворението е прекрасно.ххх

  5. apieceofme said, on 16 февруари 2010 at 1:05

    Има значение- хубавите думи винаги усмихват човек. Благодаря :) *И аз се опитвам да се придържам към себе си и да не попадам в статистиката… :) *


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: