Бързай бавно

Време е

Posted in personal by Мария Василева on 9 юни 2009

High_by_FrozenYearning
By FrozenYearning

Търся те. Чакам те. Няма те. Часовникът тик-така. Време е.

Научих се да бъда сама, дори повече- научих се да бъда щастлива така. Без да завися от чуждо рамо, внимание, подкрепа. Изпит, който мога да взема със затворени очи и отворено сърце. Сега е време за следващия етап. Еволюция.

Време да се науча да бъда щастлива с някой друг. Да се влюбя.

За първи път.

Но вече не вярвам, че любовта е страст. Или фойерверки. Не.

Сега спокойствието, сигурността, доверието са по-важни.

Да се чувствам добре в нечия компания, разговорът да върви от само себе си, да няма преструвки с цел „виж ме така, за да ме харесаш“.

Сега вярвам, че любовта, преди да е любов, трябва да е приятелство.

Може и да не е така, но съм изморена от ентусиазъм, пеперуди, безсъние и т.н., а накрая падане свободен стил.

Сега знам и какво мога и какво не, как се прави и как не.

Знам, че не трябва да говоря толкова много и че трябва да танцувам по-малко. Знам, че не разбирам от спорт, коли и IT, но имам желанието да се науча. Не мога и сигурно няма да се науча да шия, но все повече обичам да се въртя в кухнята, да подреждам масата, да създавам атмосфера, която буди усмивки и разпръсква топлина. Като свещ. Или слънце, при изгрев и залез. Нежно, леко, с цветове. Като начало и край.

Всъщност, знам, че нищо не знам.

И че ще бъде дълго пътуване. И че трябва да имаш търпение.
Но съм готова да се уча.
Вече да.

(А сега, сега продължавам да чакам.)

The_Parisian_Love_by_YuriBonder
By Yuri Bonder

P.S. И два прекрасни текста, за десерт :) Roux и Мъничко човече

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Албена said, on 9 юни 2009 at 6:11

    „Научих се да бъда сама, дори повече- научих се да бъда щастлива така. Без да завися от чуждо рамо, внимание, подкрепа“ – виждам себе си в тези думи. За някой самотата е тъга, за мен тя донесе отговор на много въпроси.

  2. apieceofme said, on 9 юни 2009 at 8:42

    За някои е и страх. А преди да искаш да споделяш живота си с някой друг, трябва да си се научил да ти е добре сам. За да не се загубиш после във връзката, да не задушаваш другия…

    Поздрави :)

  3. Живко said, on 9 юни 2009 at 15:20

    Точно така.

  4. Иван said, on 9 юни 2009 at 15:41

    На добър път! Надявам се, че ще те отведе на някое красиво място, от което няма да искаш да си тръгнеш, но и няма да ти позволят да го направиш.

  5. apieceofme said, on 9 юни 2009 at 15:48

    Дано, Ванка :)

  6. Иван said, on 11 юни 2009 at 8:03

    За нищо. Между другото, това за задушаването е пълна глупост.

    Една връзка се осланя на доверие, на споделяне, на сигурност. И ако смяташ, че бидейки винаги до другия, ти му пречиш, и още повече, ако той смята така, за каква връзка си говорим.

    Оставяш и продължаваш. Хора много, нормални също има ;-)

  7. Ирония Идиотова said, on 14 юни 2009 at 9:06

    „Сега вярвам, че любовта, преди да е любов, трябва да е приятелство.“
    Идея си нямаш колко е вярно това:) И „работи“ даже:) Поздрави:)

  8. krasimir said, on 16 февруари 2010 at 1:18

    Както казал краси у лето 2010 то:м да цццц тъй тъй правилно значи :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: