Бързай бавно

Умението да споделяш

Posted in day by day by Мария Василева on 7 юни 2009

…което сякаш често ни се изплъзва.

Преди време се запознах с момиче, чието име след години, предполагам, често ще чуваме…

Има хора, чийто успех се чете в погледа им, много преди те самите да го осъзнават.

92 набор, изключително умна, с няколко медала от олимпиади по математика от Русия до Китай, като ходещ речник по английски език… Много приказлива, лъчезарна, с голяма харизма. От хората, за които казваме „Бог дал, дал, та се забравил“ :)

И като много умни деца в България, се готвеше да кандидатства навън.

( Предполагам една от причините е, че навън да си умен, се цени повече отколкото тук. И не, нямам впредвид само възможностите за по-добра кариера и съответно по-висока заплата. Имам впредвид респект, уважение и пр. подобни неща, които в родната България сякаш са доста по-рядко срещани… Тук да си отличник на класа едва ли не означава, че нещо ти има. )

Трябваше да си разменим един учебник и когато и се обадих в уговорения час ми отговори, че сега няма как да стане, защото е с най-добрата си приятелка, която не знае, че тя се готви да следва навън…

В последствие я попитах защо го пази в тайна, а отговорът бе, че всички така правили– криели при кого ходят на уроци, в кои университети ще кандидатстват, какви са им оценките и пр.

10 клас…

И тогава се сетих как аз, на нейните години, бях решила да кандидатствам в САЩ и намерих информация за страшно много университети, програми, стипендии и т.н., която споделях с всичките си приятели. Докато едно момиче не ми каза „Трябва да спреш да говориш за САЩ… Все пак всички сме си конкуренция!“

Така и не го разбрах това…

Да споделяш нещо, което може да е полезно и на друг, винаги ми се е струвало най-естественото нещо на света…

Нещо повече, винаги съм си мислила, че това споделяне обогатява, а не ограбва.

По-голямата конкуренция означава, че трябва да се стараеш повече, което води до твоето развитие и win-win ситуация…

Ако не успееш някъде, то не е заради това, че си казал на някой друг, а затова че не си бил достатъчно добър…

Какво мислите вие?

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Добри said, on 7 юни 2009 at 18:50

    Напълно споделям, случваше ми се в Гимназията, после и в Университета. Така и не разбрах защо го правят хората, освен едно мъничко детайлче – много преподаватели го мотивираха в част от хората – не мога да генерализирам и да кажа какви хора са търсили – калай ли, глина ли, но се случваше почти непрекъснато.
    Извън България е точно обратното – в работата си се преродих, хората ти пишат, споделят информация – конкурси, инициативи, възможности за кандидатстване. Всичко се споделя.
    Е, от друга гледна точка, с партьорите ми понякога си крием информация за различни консултантски и експертни договори, но това вече е разбираемо – конкуренция в бизнеса.

  2. apieceofme said, on 7 юни 2009 at 18:59

    Когато става въпрос за бизнес, е друго :) Там както ти казваш, е напълно разбираемо да се „крие информация“… Но там става въпрос за оцеляване, за пари, пазар и т.н.

    Не разбирам не-споделянето между деца/тийнейджъри/ученици/студенти именно на инициативи като конкурси, стипендии, програми, пр. Все едно не искаш хората около теб да се развиват или те е страх, че са по-кадърни и ще те изместят… Странно е някак…

  3. TheGrave said, on 7 юни 2009 at 19:53

    Много интересна тема отваряш:) Сещам се как като почнах първата си сериозна работа (фирмата няма да споменавам) бяхме се сбрали 4-5 души голи-голенички ендженери, дето грам опит нямат с това, с което щяхме да се занимаваме. В началото имаш голям зор докато се научиш как да се ориентираш из ТОНОВЕТЕ документация, а и не всички възможни ситуации са описани в нея. На няколко пъти ни се е случвало да разпитваме определени колеги от „по-старшите“ и е имало отговори тип „отвори сайта ХХХ и си го намери“. Изобщо цялото това криене на знания и информация е малко смехотворно. Така и не ми стана ясно тия хора застрашени ли се чувстваха от нас, какво ли. В крайна сметка искаш елементарна услуга от колега с повече опит, няма да му вземеш хляба, ако ти каже. Нито сме били конкуренция (нямаше как – ние бяхме прекалено зелени тогава), нито нищо. Много ни издразни това отношение и докато понапреднем с материала, който се сблъскваше с някакви по-откачени неща списваше 1 общ мейл до всички с обяснения как да се справи човек с проблема. Това едната страна на монетата:)

    Имах случай в университета, предпоследна година. Имах много висок успех, 5,80 ли, нещо такова. Да, обаче в НБУ не е достатъчно да имаш отличен успех за да вземеш стипендия:) Стипендиите се разпределят от една ПАЧА (без никакво извинения, даже ще я назова по име – Юлияна Попова), която всяка година самостоятелно определя квотите стипендии за отделните специалности. Нас е излишно да споменавам, че ни цакаше с топла бира непрестанно (4 от 5 години съм имал над 5.50, нито една не съм взимал стипендия, прави си изводите). Най-дразнещото обаче беше, че не само, че никой не знае каква е официалната процедура за раздаване на стипендиите, нито как е минал конкурса, кой защо е спечелил, с какъв успех спрямо бройка кредити и т.н. Даже 1 колега беше вдигнал жесток скандал веднъж, защото беше решил, че са го ощетили брутално и се оказа, че дори ШЕФЪТ и не знае каква е схемата за раздаване на стипендии в този университет (can you believe that shit???). Та избягах от темата – подал съм документи аз с последна надежда да хвана стипендия в тоя крив конкурс, но бях сигурен, че нямам никакъв шанс, защото тази щеше да даде по милост 1 стипендия макс на нашата специалност, а имах колега с 5.9х. Какво правя аз умника обаче – ден-два преди крайния срок подавам формално документи и се виждам с въпросния колега. Пита ме какво правя, викам му ми бях да си дам документите за стипендия, макар че ми е ясно, че няма да взема нищо пак:) И той оуу, така ли, аз щях да забравя да подам, мерси:) Излишно е да споменавам как се развиха нещата в последствие. Първоначално ме беше яд, че съм толкова глупав, ама в крайна сметка си казах, че това трябваше да е нормалното развитие на нещата. Така че трябва да се внимава с разпространяването на подобна информация, в някои случаи се оказва фатално (само да спомена, че пълните стиепндии в НБУ са близо 2000лв за година, демек 1 година учиш for free в общи линии) :)

  4. apieceofme said, on 7 юни 2009 at 20:09

    Въпросът е принципен… И на нас скоро ни казаха, че ще има евро стипендии за отличен успех и пак на квоти по специалности, и да речем можеше да си мълча, ама който видех от моите приятели, на него казвах. И понеже ние сме МИО, имаме супер много хора с отличен успех (моя беше 5,30 или нещо подобно), но на всички им казах…Защото така е правилно.

    Това дали ще се стигне до моя успех, би било хубаво, но щом е по успех и има хора, които са заслужили повече, значи те имат по-голямо право да получат стипендия и точка :)

    (Btw, тези стипендии още ги чакаме :D)

  5. TheGrave said, on 8 юни 2009 at 0:55

    При теб е било обречена работа с 5.30, ама представи си, че имаше един-единствен човек с по-висок успех от твоя и той не знаеше, а дават само 1 стипендия, ще ли да му кажеш? Сега който учил хубаво учил, но да не си размърда задника да проучи даже какви възможности има и ти да му ги сервираш в ръцете наготово е малко глупаво си мисля все пак (освен, ако не сте първи приятели разбира се). Айде дано ги дочакате стипендиите (btw излъгах, хванах 1 стипендия за 5 години, но нея не я даваше НБУ, ами Германос (за нашият департамент специално), но там си имаше прозрачен конкурс с правила, жури и т.н.) :)

  6. Емил Минев said, on 8 юни 2009 at 2:18

    Това със споделянето и пазенето и на мен ми е малко непонятно. Остаряло мислене, което вече не е адекватно на заобикалящата ни среда. В момента всеки човек има толкова много шансове, както никога до сега. Нещо повече – почти невъзможно е да оцелеш сам. На първо време тази информация, кято толкова много се пази… нали все някой преди това я е споделил с теб. Ако не я беше споделил, нямаше да я знаеш и шансовете да се влезе в определен университет /както е в примера/ вече се равняват на 0.
    Вече мрежатите от контакти и взаимоотношенията, които има човек, са много по-ценни от тази „скъпоценна“ информация. Ако човек се пази по начина, описан в примера, шанса за загуба на мястото в университета е нищожно малка, в сравнение с възможността за пропускане на едни добри взаимоотношения в по-дългосрочен план.
    А Мария много хубаво го каза: „Ако не успееш някъде, то не е заради това, че си казал на някой друг, а затова че не си бил достатъчно добър…“

  7. cipisec said, on 10 юни 2009 at 15:26

    Хм… мислех, че младото поколение (не съм толкова стар, де) не са такива. Ние преди 10-12 години в училище споделяхме всичко с всеки и често това ни е спасявало (тогава нямаше интернет фор фрий навсякъде и информацията беше много ценна). Сега, като работя, се опитвам ежедневно да обогатявам хората около мен с информацията, на която попадам – това е супер важно и ценно в забързаното ни ежедневие.
    Наистина – хубава тема и хубави размисли..

  8. Пачата said, on 12 септември 2009 at 17:46

    Здравейте, господин Минев,

    С голям интерес прочетох информацията за Пачата. Не ми стана ясно какъв е точно проблемът, с който сте се сблъскал, но квотите за стипендии няма как да бъдат самостоятелно определяни от която и да било Пача. Ако правилно си спомням от работата ми там, одобряват се от ректора, а и се съгласуват с Настоятелството. Пачата просто имаше грижата нещата да са максимално гладки в рамките на отпуснатия за стипендии бюджет. Ако Вие сте смятал, че нещо в политиката на университета не съвпада с вижданията Ви за израстване и развитие на младите хора, мисля, че има много по-градивни начини това да се случи.

    Поздрави от Пачата с пожелания за бързо професионално израстване и много успехи!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: