София

IMG_6106

Качвам се във влака, а от другата страна ми се усмихват… Лягам, макар да знам, че няма да мога да заспя. Така и не се научих да спа във влак. Докато се усетя и алармата извъня- 5 30. Официален старт на 4-дневния престой в София.

Преди да започне това, за което бях там, обаче, трябваше да избера как да уплътня часовете до обяд. След няколко телефонни разговори, сутрешна разходка по Оборище и първо влизане в Ал. Невски, след едно голямо разочарование и после приятно кафе с готин човек и пак разходка, само че с бърза бърза крачка, успях да стигна навреме и всичко започна…

Споделяне на впечатления, очаквания, мечти.

Даване на съвети, търсене на такива.

Изказани на глас страхове.

Едно от най-хубавите неща на такива програми е, че се срещаш с прекрасни, усмихнати, добронамерени млади хора, с много положителна енергия и заряд.

И се започна режима, който най-лесно се обяснява под формата „food, work, coffee break, work, food, work, coffee break, work, food “ :)

След като преминах през кажи-речи целия спектър на емоциите за ден и недоспала от пътуването вечерта, се запътих към леглото още към 9… Дам… От време на време, при първи вечери на конференции, се случва и аз да се поддам на умората.

Втори ден. Усмивки, смях, и много полезна информация между тях. Вечерта частно парти за изпращането на един французин, с който работих преди 3 години, на светлината на свещи, с хубава музика, бяло вино и много чужденци :) . Преди това- първи автостоп, по време на който сърчицето ми щеше да се пръсне и се чудех на сладураната, с която още в началото си паснахме по абсолютно всички категории, как не се притеснява. Най-малкото защото преди да се качим, за да освободи задната седалка, човекът сложи пушка в багажника :D Оказа се, че макар и с 4 години по-малка от мен, често пътува по черноморието на автостоп и според нея не само било безопасно, но и забавно. Е, аз се интересувах по-скоро дали вратите се заключват централно и не ми беше супер супер забавно :)), но… пък се чувствам с една идея по-близо до нещата, които един млад човек трябва да опита.

Партито изтри спомена за стреса и в един момент вместо на път към хотела, се оказахме в… Ялта. Така прехвалената дискотека, която после ме светнаха вече отдавна не била сред най-добрите места за партита в София. И така в петък вечерта бяхме нашата компания и персонала. „Ама в петък няма парти!” Добреее.

От Ялта в…Най клуб. Където при все, че никога не съм крила, че обичам да се забавлявам на подобни места, селянията ми дойде малко в повече. И танцьорките , и салфетките по пода и абитуриент(к)ите наоколо (&нависоко).

Събота. Денят на първия по рода си бал на Европейския доброволец в България. Само дето малко по-малко от 1% от хората се бяха облекли като за бал. Въпреки това реших да си остана с роклята и високите токчета :), но някои други бързо отидоха до стаите да сменят обувки и рокли с по-удобен аутфит. Да, ама на бал се ходи като на бал :)

И се започна едни танци, едно чудо и докато се усетя, за мен и за тази сладурана, с която обикаляхме предната вечер, пристигнаха два уникално хубави коктейла, поздрав за танците от заведението ;-)

Така, с перфектната закуска на другата сутрин, много смях на закриването, и опаковането на очаквания и страхове (снимката в началото), дойде време да се връщаме кой от където е и да си мечтаем за началото на приключението…Което в моя случай е доста близко :) , а вече обмислям и кога и къде да оползотворя останалите 10 месеца към програмата, на които имам право :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s