Бързай бавно

Излъгани очаквания

Posted in day by day by Мария Василева on 2 юни 2009

По принцип обичам, когато ми се налага да вляза в нова роля- на ново място, сред нови хора, с нов тип задължения и отговорности. Интересно е. Обогатява…

След като в неделя вечерта се върнах от София, в понеделник сутринта се озовах на път към едно малко хотелче в едно сравнително приятно курортно градче… С убеждението, че ще си изкарам супер. Не само, защото ми обещаха прекрасни условия, но и защото правя всичко като услуга. Търсиха ме 101 пъти, отказвах до последно, защото имах други планове за юни, още повече, че връщайки лентата назад три лета не съм имала възможността да се радвам на слънцето, морето и компанията на семейството и приятели, и т.н., и т.н. Накрая се съгласих. „За 2-3 седмици, а ако си намерите друг човек по-рано, още по-добре.”

И идва вчера, настанявам се…и се започва.

Смените няма да са дневна/нощна/два дена почивка, а само дневна, без право на почивен ден.

Работен ден от 8 часа нямало никъде. 12.

„Ама как? Нали се разбрахме 8?”

Няма ама. Не съм била разбрала.

Вечерта тактично ме питат дали имам дрехи, за които да не ме е жал. Утре всички трябвало да чистят хотела, защото първата група идвала… И така днес в 7 30 бях с метлата, стирката и парцала :D Само за снимка.

Дам… Услуга.

Понеже досега винаги съм имала късмета да попадам на уникално готини работодатели, с които и до днес си се имаме, целия този експириънс от вчера до днес ми е много странен.

Диа ми каза, че поне съм се убедила за каква експлоатация става въпрос…

Вярно е.

Но понеже проблемът миидва не по-скоро от шефа, който също е супер готин, а от управителката (същата тази, която ме „ухажваше” 2 месеца по телефона), не мог а да си хвана куфара и да си тръгна.

Мислех го, майка снощи плака по телефона, защото нали уж правя услуга на нейна позната , а и главно тя ме нави, искаше да дойде да си ме вземе, но…

Оставам. Да видим докога.

Толкова по-хубав би бил живота ако всички хора се отнасят коректно един с друг и умеят да бъдат благодарни.

Не обичам да създавам у други хора грешни очаквания.
Защото освен до разочарования, това води и до конфликти.

На всички интервюта казвам „да, завършила съм френска гимназия, но не говоря френски”. Защото е така- все още разбирам, но определено вече не говоря.

Когато ме питат какво е да си Еразмус, казвам, че е супер, но и не винаги. Зависи от това как сам ще си го направиш.

А ако не ми пукаше толкова, вместо да се чудя утре какво по-напред да направя и как в четвъртък да се върна възможно най-рано след абсолвентската във Варна, щях да съм си вкъщи и да си се радвам на лятото.

А сега, напук на всички нерви, реших, че ще остана. Защото отново е въпрос на принципи.

И вяра в добрата карма ;-)

П.П. А пода днес трябваше да се измие 5 пъти. Накрая ако докоснех него и себе си с пръст , аз щях да съм по-мръсната. И въпреки всичко се налагаше пак, и пак, и пак…

П.П.2. И всичко дотук бе написано в късния следобед… В 8 вечерта, обаче, мама дойде и си ме прибра :) Аз се бях настроила да работя една седмица само нощни смени от по 12 часа, но накрая си казах е да, ама не мога все да си мълча, когато нещо не върви и се примирих…с тръгването си, което изглеждаше по-трудно от оставането.

Коремът ми още е свит на топка, защото ми е супер ужасно гадно за собствениците, но … в същото време и по всички параграфи (уж) имам право да си си тръгна…

Има ситуации, в които човек избира да жертва или себе си, или другия.

И досега все себе си съм „жертвала“. Все да направя добро, да се съглася с условията и промените в тях и пр. За първи път излизам със самочувствие на човек, който знае, че не е необходимо да казва „да“ на всяка промяна…

И пак си мисля, че можех да стискам зъби и да остана… Против принципите, за правенето на добро.

Но свърши то, каквото беше, беше…

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Добри said, on 3 юни 2009 at 1:41

    Евала на майка ти, както е казал поета :) Аз докато четох все се надявах, че пишейки го вече си си била вдигнала куфарите.
    За работодатели от този тип – един от пръстите, по избор и напред с усмивка! Все пак, дори и сезонната работа изисква отговорно поведение, за да се възложи на сериозни изпълнители и след това клиентите да бъдат доволни. Толкова личи кога един човек работи с удоволствие и хъс и кога просто отбива номера.

  2. Комитата said, on 3 юни 2009 at 8:29

    Хаха, и аз имах подобен случай като студент. Един ден баща ми се появи през ваканцията и обяви, че ми е намерил работа.
    „Каква работа?“, викам изненадан аз.
    „При чичо ти Стефан“. А чичо ми Стефан работи охрана след като се пенсионира от МВР-то.
    „Ама защо?“
    „Нали търсиш работа“.
    Търся си да, но не такава. Но как да му откажеш, тогава още живеех при нашите.
    Но, слава Богу, се оказа нелоша офертата. През два дни пазех мургави работници на строеж да не отмъкнат някой кабел. Огромна скука, но поне не беше тежко.

  3. Q said, on 3 юни 2009 at 8:51

    Замисляла ли си се, защо ти е по-лесно да останеш и да търпиш несгодите отклолкото да си тръгнеш вземайки решение, че тази работа не е подходяща за теб.
    Да не би, ако останеш и търпиш Съвеста ти ще е чиста, а ако си тръгнеш съвеста ти ще е гузна и ще изпитваш чувство на вина.
    Отстояването на себе си не те прави егоист или лош човек.
    Ти си достъчно мъдра и трезвомислеща поне от това което съм чел в сайта ти.
    И според мен трябва да започнеш да отстояваш себе си и да вярваш, че всичко което правиш е правилно, независимо как се интерпретира от другите.

    Усмихни се! :о)

    Желая ти днес да имаш много поводи за усмивки!
    Приятен ден!

  4. apieceofme said, on 3 юни 2009 at 9:31

    Не исках да си тръгвам заради хамалогията и притесненията, които ще създам на собствениците… Но просто контакта с тях тъй или иначе бе ограничен, а управителката се иззявяваше все едно е… Както и да е :) Аз съвсем ама съвсем честно казано се бях настроила да оставам, дори днес имам абсолвентска вечер, щях да се прибирам до Бургас, от тук за Варна, утре с първата маршрутка обратно в хотела… Понеже като съм решила, че ще правя нещо, досега винаги съм си уддържала на думата :)

    Но това, което бе най-необяснимо в цялата история е, че аз не исках да работя, защото юли и август няма да съм в България и исках да си изкарам един спокоен месец почивка, но накрая си казах ок, ще им помогна, на всеки се случва да изпадне в някаква такава кризисна ситуация… Ама помощта изглежда не винаги се оценява.

  5. Q said, on 3 юни 2009 at 9:57

    А не мислиш ли, че някои хора знаят за това, че си прекалено отговорна и винаги гледаш да помогнеш. Защото след като 2 месеца са те „ухажвали“ все са можели да намерят и друг човек за тази работа и това може да не взлиза в категорията кризисна ситуация.

    Между другото за абсолвентска вечер шият ли се тоалети. Сигурно ще си с някоя прекрасна рокля :о)
    Мисли само за абсолвентксата си вечер и се забавлявай :о)

  6. apieceofme said, on 3 юни 2009 at 11:08

    Роклята е лека, цветна и лятна :))) Нищо особено, но ме кара да се чувствам добре :)

    Благодаря за пожеланията!

  7. boxedmind said, on 3 юни 2009 at 17:38

    Биеш на твърдоглавие :)

  8. TheGrave said, on 4 юни 2009 at 6:55

    Ей затова твърдо нье на шуробаджанащината:)! В това, в което могат да те забъркат роднини никой друг не може да те забърка. И по-лошото е, че както казваш се чувстваш длъжен после. Мен бащата навремето ме въвлече в нещо такова, но не беше кой знае каква болка за умиране. А настане ли време за кръвопролития няма място за мислене – или си хищник, или си жертва. За мен трети тип хора не съществуват:)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: