Бързай бавно

Моят любим литературен герой- Алексис Зорбас

Posted in Books by Мария Василева on 13 май 2009

В какво се вслушвате повече- във вашето сърце или във вашия разум? Вярвате ли, че човек трябва повече да мисли, отколкото да говори? Изготвихте ли си вече планове и цели за след 5, 10, 20 години? Ако да, то Ви препоръчвам да се срещнете с моя любим литературен герой- Алексис Зорбас.

„Алексис Зорбас“ (от Никос Казандзакис) е роман, притежаващ черта, неспомената на корицата- променя животи, докато учи как един истински свободен човек трябва да живее.

Имаше време, когато се страхувах да рискувам, когато си измислях 1001 причини да не преследвам дадена мечта, когато сякаш цялата ми мъдрост се състоеше в три единствени думи: мисли, мисли, мисли. (Или ако предпочитате- планирай, планирай, планирай.) Исках да знам всяка стъпка предварително, без място за импровизации, без възможности за изненади. Да живея ей така, без да знам къде ще бъда утре или след месец, бе непознато усещане за мен.

Така, докато не се запознах със Зорбас :)

В училище изучаваме не една и две войни, всичките (уж) с една цел- да донесат мир, да върнат свободата. Да, но никой не ни учи какво да правим с тази свобода...А колко струва тя, ако душите ни не са свободни?

Никой не ни съветва „слушай гласа на сърцето си“. Вместо това казват- „не се доверявай на емоции“. Има обучения за това как да управляваме времето си, но не и за това как да следваме интуицията си. Без органайзерите си сякаш сме загубени, а всичко от което се нуждаем е празен лист хартия…

Алексис Зорбас е повече от любимия ми литературен герой. Той е любимият ми учител. Пример за човек, който не познава страха, преследва докрай всеки шанс и прегръща всяка промяна. Животът му е далеч от подреден и организиран, при това пълен с не-дотам-добри-решения, които едни наричат грешки, други- уроци. Лесно отваря сърцето си за нови хора и нови места, а после, когато дойде време, толкова лесно и ги пуска… Освобождавайки себе си, освобождавайки тях. За него всеки човек е цял отделен свят, а всяко предизвикателство- възможност-веднъж-в-живота.
Живее днес, защото отдавна е разбрал, че утрото никому не е гарантирано.

Затова и като го срещнах, измести Малкият принц, Човекът, който се смее и чичо Том. Всичките прекрасни, но по начин, който сякаш остава там, между кориците. Докато Зорбас оживява и излиза от страниците, за да бъде с теб, винаги когато ти потрябва. Всеки път, когато не знам какво да правя, се сещам за Зорбас и се питам какво бих правила, ако не се страхувах, как бих постъпила ако бях като него. Това е като никога-не-свършваща „Предизвиквам те“ игра. Не е лесно, вярно е, но прави животът по-пълен, по-интересен, по-такъв, какъвто трябва да е, поне в моите очи.

Благодаря ти, Зорбас ;-)

P.S. Есето е повод да ви препоръчам още веднъж и още по-горещо прекрасната книга на Никос Казандзакис, така както и за участие в конкурса на svejo.net :) Ако ви харесва може да гласувате за него тук. (защото с бутончето не се разбрахме, както и с лаптопа ми, който е officially dead, докато не си отида в Бургас, но затова пък си имам Дил и нейния Dell, така, че животът все пак не е толкова лош :) )

9 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Gabfest said, on 13 май 2009 at 15:17

    Невероятн автор е Никос Казандзакис! Браво за избора! Препоръчвам ти и „Последното изкушение“, както и „Христос отново разпнат“, „Капитан Михалис“… Няма лоша книга! За Казандзакис казват, а и аз се уверих в това, че когато описва някаква картина усещаш нейните аромати! Имаш малко правописни грешки, прегледай го отново! Успехи!

  2. apieceofme said, on 13 май 2009 at 15:54

    „Капитан Михалис“ ми е в купчинката книги за прочит, само не знам кога ще стигна до нея :) Иначе много исках да намеря „Христос отново разпнат“, но в Бургас по антикварните никъде я няма :(

    Само не знам защо при толкова прекрасни книги, сравнително малко хора са го чували. (Поне от моето поколение, примерно.)

  3. Gabfest said, on 13 май 2009 at 17:42

    Моля те, редактирай „учи“ :)! Аз не знам от кое поколение си, но по принцип от доста поколения хората не са чували за доста ценни книги и автори, което си е тъжно. Този обаче наистина е задължителна литература!

  4. Иван said, on 13 май 2009 at 19:34

    Много добра книга. Радвам се, че ти е направила толкова силно впечатление! Голям човек, голям автор, голям герой.

  5. apieceofme said, on 13 май 2009 at 22:42

    @Gabfest: 10х за поправката, от нерви по разни неканени вируси ще да е грешката :)

    @Ванка: Благодаря, че ми я даде :) В тази връзка все се каня да те питам, върнах ли ти я? Че я бях оставила на някой преди да замина за САЩ и не знам какво се е случило…

  6. Иван said, on 16 май 2009 at 16:51

    Ам, да, май Елито ми я върна. И все още стои в старата квартира :-D

  7. apieceofme said, on 18 май 2009 at 19:57

    Аз и тогава питах, ама егн-то… :)

  8. Катя said, on 11 юни 2009 at 19:20

    Прекрасна книга. Школа за мъже.

  9. nadjatokina said, on 21 януари 2012 at 21:39

    Книга за истините в живота.Поздрави!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: