Бързай бавно

Love is love

Posted in personal, Poetry by Мария Василева on 8 май 2009

И ако те позная,
дори да се обърнеш,
пак ще се усмихна,
ще подам ръка,
ще кажа
здравей.

Мога и иначе,
като теб,
да съм твърда,
да не виждам,
да не чувам,
да съм забравила
кой си
и какъв си
бил за мен.

Но не искам,
не „не мога“,
разбираш ли?,
не искам,
да се извинявам
затова, че
(някога)
съм те
обичала.

***

П.П. Странно е как можеш да пишеш за нещо, което е толкова не познаваш…И най-близкото до което си бил, не струва… Скоро едно момиче ми каза „знам как е, боли, още боли, но съм благодарна, че се е случило, защото ме направи по-силна, защото порастнах.“ Така е. И ако трябва да се върна отначало, не бих променила нищо. В това е красотата на втория шанс. Не променяш, а взимаш урока. А сега, не знам защо, се сещам за песен, която може би не знаете, но започва така „Има една легенда за птиците…“ (да, като в романа) и докосва.

7 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. aquarius said, on 8 май 2009 at 22:20

    Тази песен на Роси Кирилова не я знаех наистина, пък уж едно време я слушах на плочи (винил, 33 оборота). Ех, времена.

    Много хубави стихове. Откъде ги добара? :)

    Тук нещо не успях да те разбера добре. -> „П.П. Странно е как можеш да пишеш за нещо, което е толкова не познаваш…И най-близкото до което си бил, не струва…“
    Може ли пак? Ако не искаш тук, на имейла ми. ;)

  2. Svetlina said, on 8 май 2009 at 23:00

    Според мен клин не се избива с клин, а с ритник :)
    И вес пак… http://vbox7.com/play:2106a6b6 :)

  3. ImPRESSed said, on 9 май 2009 at 0:10

    Светлина, дори не знаеш колко съм съгласна с това ти твърдение :P

    Миме, не е ли време вече да забравиш и да започнеш да се оглеждаш колко много прекрасни хора има около теб? И каква голяма част от тях очаква да ги оцениш? :) И не, не мога да бъда благодарна, ако някой се е отнесъл зле с мен. Не разбирам хората, които го могат.

  4. ImPRESSed said, on 9 май 2009 at 12:42

    Малко офтопик, но забелязах един бъг: към този пост имаш 2 коментара, а блогът ти изписва, че е само 1. Едва ли можеш да го оправиш това (поне аз не се сещам за начин), но все пак казвам да знаеш :)

  5. apieceofme said, on 9 май 2009 at 13:27

    @ImPRESSed: Време е :)

    Офтопик: Бъгове май много, ама при тях съм с голи ръце :) По едно време нали всеки говореше за една грешка (май 401, не помня), та Мария си реши проблема като просто направи всички категории на английски :D

  6. apieceofme said, on 9 май 2009 at 23:28

    @aquarius: Аз и бях най-голямата фенка :)))

    Колкото до стиховете, които дори не знам могат ли да се определят така, са (мой) опит…

  7. Крис Ванев said, on 10 май 2009 at 9:17

    :)

    Мисля си, бях чул, че всеки рисува различно моментите, които му попадат. Рисува ги с боичките, които има за момента. Рисува си ги така, че макар и някой да намери ( ако му хрумне да търси ) нещо чуждо, то все пак отличава уникалността – защото това си е твоята картина, това е твоя момент. Може ли някой да ти каже какво точно си нарисувала?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: