Бързай бавно

По-важното е да продължаваш да мечтаеш*…

Posted in day by day by Мария Василева on 8 май 2009

Какво става, когато гледаш с полу-отворени очи, търсиш стара чернова, на думи, които отдавна не трябва да са тук, и там, защото така, няма нужда обяснения, затова и са писани, не-споделени, страх, май го наричат, или автоцензура, не знам…?

Става така, че изтриваш цяла публикация, с всички усмихнати коментари след нея, пожелания за успехи и сбъднати мечти… *Сега ще видя има ли връщане назад. *

Обичам google reader :)

Извинявам се на всички, оставили коментар… Тях вече не знам и май няма как да върна.

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. aquarius said, on 8 май 2009 at 22:11

    Простено ти е от мен! :)
    И без това бях прекалил с много редове. ;) Пък и като чета горните несвързани обяснения, май напълно разбирам :P или по – точно нищо не ти разбирам :D , обаче ми се изяснява как е заминало предишното. :mrgreen:

    Весели почивни дни! И много се усмихвай! :) :) ;)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: