Бързай бавно

Старецът и морето, Ърнест Хемингуей

Posted in Books by Мария Василева on 21 март 2009

Взех я от книгите на ДиА отчасти заради заглавието, отчасти заради корицата и най-вече защото досега не бях чела нищо от Хемингуей.

Прекрасна по свой особен, необясним и тъжен начин.

През цялото време я четях със свит корем… Заради старостта, самотата, безнадеждността и безпомощността.

Признавам, дори очаквах далеч по-тежък край. (Започвам да ставам реалистка. Лошо. )

Идеална за някоя сутрин в ранна есен, на по чаш чай с ром в някое задимено кафене, откриващо гледката на сивото море, рибари и лодки.

Tagged with:

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Жани said, on 25 март 2009 at 11:45

    Идеята за чая и рома я възприемам, само да не в задимено кафене. Може би в някое кафене с красиви масички и столчета отвън и изглед към морски пейзаж.

  2. apieceofme said, on 25 март 2009 at 12:18

    О, и аз не обичам дима и цигарите :) , но това е картината, която ми е останала от описания в книги или сцени от филми- на незврачно, задимено място, пълно с рибари…

    Иначе, твоята идея е къде къде по-приятна :) Само не знам дали там ще се срещат истински рибари и капитани ;-)

  3. Lark said, on 25 март 2009 at 21:09

    Краткото ти описание звучи обещаващо :) Аз след 1 том разкази на Хемингуей установих, че той не е моят човек, то все се чудя дали да не дам шанс и на „Старецът и морето“…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: