Игри

Виждат ме/ не ме виждат.

Виждам ги/ не ги виждам.

И никога не съм 100% сигурна, и все се питам не е ли всичко плод на въображението ми, игра на търсещи очи, преследване на призраци в град, в който отдавна чувствам повече напрежение, отколкото спокойствие…

Или пресрещнатите погледи са просто случайност и все се припознавам, а всички до един са непознати?

А може би за всичко е виновен сънят от снощи и случайната среща в ранния вчерашен следобед…

7 thoughts on “Игри

  1. Виждаш, защото търсиш да видиш :) Ще разкажеш ли малко за съня и случайната среща?

  2. @ImPRESSed: Абсолютно съм съгласна с теб :) Но това…оставащото съмнение…ме убива направо и само навързвам иначе незабележими детайли и сама си се самонавивам….

    *В съня говоря неща, които наяве не съм сигурна, че мисля, но ми носят странно спокойствие… А срещата не бе моя, но бе случайна и истинска, за разлика от моите препознаванки две седмици подред, когато съм в Бургас, но дори споменаването на „Здравей, познай кого срещнах днес?“, ми стига, за да ме отведе до среща в страната на сънищата :) *

  3. Май трябва да спра да ти казвам кого съм срещнала, за да го прежиивееш и да не отделяш ценно време в сънищата си за това.. ;)

  4. Към boxedmind: Аз пък скачам директно на асоцията към римската шпионка от филма „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра“. ;)

    Мария, да не тренираш за „Alias Mimz: City of ghosts“? :P :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s