Бързай бавно

Снежна приказка

Posted in day by day by Мария Василева on 25 февруари 2009

img_34571

Снимка от събота, рано рано сутринта, когато в едно странджанско село в един и същи ден се отбелязваше и Голяма Задушница, и Кукеров ден, (българска работа, знаете), но кукерите гледах само отдалеч и си спомнях колко се страхувах от тях, когато бях малка :) (И как бягах ли, бягах :D)

А после ходихме на гости из разни истински селски къщи (или както се казва в този край „асъл селски къщи“ :)) и си мислех колко различна атмосфера пресъздават. Има много нови, модерни и скъпи вили и къщи, цели палати дори, но от тях често лъха студенина и липсва живот. А в тези, старите, с ниските тавани, печката с дърва, чергите и мебелите, които са на повече години, отколкото съм аз, в тях има нещо, което не мога да обясня, но винаги ми е харесвало.

Но в едната имаше и тъга. Сълзи от самота. Стана ми мъчно за тази жена, която допреди това бях виждала само веднъж. И осъзнах колко щастливи трябва да са и моите и всички баби и дядовци, които по една или друга причина, на крачка, две или отсечка, са близо до децата си, след една определена възраст. Да живееш сам, някъде, никъде, in the middle of nowhere, както се казва, е страшно. Сигурно дори не мога да си представя колко много. Дали, обаче, е по-страшно от това да се разделиш от живота, който познаваш, с ранното ставане и работата в градината, с животните на двора и домашно приготвените нещица, и примерно на 70 плюс години да отидеш в непознатия голям град, в който и ти самия ще си непознат… Наистина не знам кое е по-лошо.

*Снимката е по пътя между две не-големи-но-прекрасни села, който противно на опасенията ни вследствие на прекаляване с емисиите новини, се оказа перфектно изчистен и в рамките само на половин час видях цели три снегорина. Браво на общината или на който там трябва :)*

img_3471img_3467

Запознайте се с Рекс :) Въпреки студа и измръзналите ми ръце и крака, излязох на снега, за да му правя компания в играта на двора. Когато стане време да си тръгваме усеща, обръща се на другата страна и не отговаря на нашето „чао“. Дали се пита къде е сгрешил, че го оставяме така… Този път, особено след прочита на „Белия зъб“, ми беше настина много тъжно да го гледам как оценява всеки жест на внимание и любов, как идва да се гушка, а после разбира, че пак няма да се видим скоро. Поне с мен де.

***

Иначе какво да ви кажа… Почти се зарибих да ходя на салса с ДиА, но почти не е като да съм се записала :))), затова пък снощи за първи път стъпих в бар МО, който се оказа бившия пиано бар в спортна зала, на салса парти, с много усмихнати хора и много танци, отработени движения и заучаване на нови, докато аз бях в отбора на „импровизиращите“ :)

А днес се питах дали преподавателите не виждат разликата между „водя си записки“ и „с написаното мога да издам учебник, нищо че вече съм си купила такъв“ и как не обичам, ама хич не обичам, лекции диктовки, колкото и да знам, че преподавателя е много много добър… Този процес на аз говоря/вие пишете ме кара да се чувствам глупаво и не на място. Кой обаче ме пита…. Нищо. Многото мина, малкото остана.

(А една позната вчера ми разказа каква разлика почувствала, след като се върна от Еразмус. „Тук ми дават примери с килограм картофи и домати и времето на социализма, а там обсъждам Apple и Стийв Джобс.“ Не е лесно, да.)

9 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. nikru said, on 25 февруари 2009 at 22:56

    ако искаш прочети „Дърво без корен“ от Дивите разкази на Хайтов ;)

  2. apieceofme said, on 26 февруари 2009 at 8:17

    Записвам си :)

  3. aquarius said, on 2 март 2009 at 20:42

    Виж ти!? Ти да не би да заобичваш снега и зимата? :) Ха, така! Все повече ми харесваш. :D
    Какво значи да си в групата на „импровизиращите“? Да не би да е: аз си стоях отстрани, разни готини салса – пичове ме канеха да ме разкършат по целия дансинг :P , ама аз… им отказвах учтиво и ги препращах към ДиА?! ;))) Оставяй се твоята дружка да те запали, та тъкмо, като се запиша пак на салса уроци, да може да обменим идеи на някоя гала – вечер на салсата някъде. :D Макар че повече харесвам аржетинското танго. Каква страст само. :P
    Браво на nikru, че ме подсети за разказите на Хайтов. Отдавна се каня да ги изчета всички, ама все забравям. Едно време бях чел част от тях и много се смях, и забавлявах. И аз трябва да си запиша. ;)

  4. apieceofme said, on 3 март 2009 at 0:43

    Аз снега го обичам, но по-скоро да го наблюдавам през прозореца :)

    Иначе импровизирах като…давах уроци на по-импровизиращите и от мен :D Седнала не мога да стоя в клуб, затова доста потанцувах :)

  5. aquarius said, on 4 март 2009 at 11:22

    Аз в София се бях записал на салса, но бях за много кратко. Само за три седмици или четири. Не помня добре. После работата пак ме емна яко и забрави за салса. Няма как, когато се прибираш къ 21, а салсата е е само от 20 часа. ;)
    Е, поне хванах основни стъпки и мога и аз да импровизирам. :) Но във бизнес центърът, в който е и нашата фирма, организират салса уроци и се каня да се цаня пак за латино танцьор. :P
    Я, да видим сега… Представям си как съм в стара къща, строена с тухли от кал и слама и с варосани стени; с черджета и ръчно тъкани черги; с поворки (дума от моя край, която значи наниз) от сушени чушкив някоя тъмно кьоше; с шпор (пак дума от моя край, която може и да не знаеш, ама е по – особена печка с долап и т.н.), надънен до такава степан, че стените се червенеят в полутъмнината (тук може да сложим и газената лампа за по – голям носталгичен ефект по Живковия режим на тока ;) ); на шпора къкре боб в тиган, опушен и почернял от дима, и чайник с липов цвят с мирис, навяващ спомени за пролетта и зеленината… седиш до прозорец, сгушен и сграбчил в двете си ръце димящата чаша с чай от липа, и гледаш как сприята (пак дума от моя край -> вихрушка) навън си играе със снежинките, и трупа ли, трупа преспи със сняг… Няма ги вече тези зими с 60 – 70 см до метър сняг, ех!
    Затвори очи и се опитай да си го представиш. Добре дошла в моето детство, Мария! ;) :)
    ***
    Предполaгам ти е ясно, че те разбирам много добре, когато пишеш за асъл селските къщи. :P

  6. Жани said, on 6 март 2009 at 14:54

    Аз обичам снега и красивата зима. Мек красив бял сняг на парцалали. Покрива всичко в бяла пухена завивка. Просто е много красиво. Но май е време да мислим за пролетта вече.:)

  7. TheGrave said, on 9 март 2009 at 12:19

    Още 1 глас за Хайтов, ама прочети цялата книга – не е много голяма, но ми е от най-любимите. За Вечери в Антимовския хан се сещам също така като зачекнахме темата;)

  8. жени said, on 20 януари 2010 at 19:25

    Снега ме натъжи.
    а после изненада.покри всичко и го защити.в шепата си откраднах няколко снежинки.Красивото беше необятното .Сняг и още сняг. :)
    и в мен топлина се породи :)

  9. TheGrave said, on 20 януари 2010 at 21:31

    Oще 1 глас и за аржентинското танго между другото. Който не е виждал за какво иде реч да си пусне 1-2 испански филма и да види за каква ледена страст става дума.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: