Бързай бавно

Нека да е пролет

Posted in day by day, personal by Мария Василева on 18 януари 2009

setting_triptych_by_frozenyearning2

Снимка от Ани.

Искам вече да е пролет, да е топло, да вървя по непознати улици на път за вкъщи, да седя тихичко на някоя огряна от слънцето пейка в морската градина и да слушам смеха на преминаващите деца. Искам да съм заобиколена от зелено и да ухае на цветя. Да не се стъмва в 5 и да мога да излизам по дънки и по тениска без шалове, шапки, палта и ръкавици.

Искам лекота. И вън, и вътре.

Пролетта е като въздишка… и като дойде, носи със себе си хармония, мир, спокойствие, красота.

А зимата. Зимата е студено… А колко, да знаете само колко, не обичам да ми е студено…

***

Кари, вместо Шарлот.
Брук, вместо Пейтън.
Али, вместо Джорджиа…

Винаги съм била на страната на грешните role models.
No need to comment on that one, right?

***

Усмихнато момиче.

Заспива. Сгушена.
В себе си.
С непопити сълзи,
непогалени страни,
нецелунати устни,
непрегърнати рамене,
нестоплено сърце.

Заспива. С надеждата.
Че не обичаме само по веднъж,
че така е по-добре,
че ще дойде…

***

„Няма живо създание на този свят, което да не иска да сгуши цялото си същество до някое друго.“

13 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. pysaniya said, on 18 януари 2009 at 19:30

    Като гледам последните ти два поста май зимата наистина не е твоя сезон. Но днес е Атнасов ден и според старите хора зимата си заминава.
    И нека както казва Ники Кънчев „Пролетното настроение да започне отсега!“ :о)

  2. slideworld said, on 18 януари 2009 at 19:36

    За сгушването кой не иска освен , ако не е нещо пообъркан в представите си човек , може да се каже ,че за това са два пола. Всеки си търси половинката и така да допълни себе си. Освен секса си остава нещото наречено приятеля/ката който/която да е в трудностите близо до теб.

  3. TheGrave said, on 19 януари 2009 at 0:03

    Точно се бях засилил да пиша „Ааа, има, има!“:) Защо ти трябва някой друг, за да се чувстваш пълноценен? Да не би да осмисляш живота си чрез съществуването на друг човек (по-глупаво нещо не мога да си представя)? Нека ти кажа защо – защото няма нищо, което да те вдъхновява достатъчно силно, да те кара да се будиш всеки ден и да мислиш единствено и само как да го постигнеш. Затова и си търсите някой от другия пол – за заместител на празнината. За мен това си е явление присъщо за слабите хора (ще ме прощавате).

  4. apieceofme said, on 19 януари 2009 at 1:21

    @pysaniya: Напълно си прав :))) Обичам я дотолкова, доколкото ми харесва вън всичко да е бяло и защото след себе си води Коледа. Сега и Коледа отмина, и сняг няма :D

    @TheGrave: Не мисля, че става въпрос затова дали се чувстваш по-пълноценен, когато си с някой друг… По-скоро е дали се чувстваш по-щастлив. Осмилянето на живота чрез съществуването на някой друг, наистина е за слабите хора. Не веднъж съм казвала, че има къде къде по-важни и смислени неща от това да срещнеш половинката си. Къде къде по-велики, също. Не знам дали е празнина или нешо друго, обаче, но като имаш човек до себе си, сякаш кръга се затваря и всичко е в покой. Сякаш си постигнал съвършенство. (При все, че последното, казват, е невъзможно.)

  5. TheGrave said, on 19 януари 2009 at 3:24

    Пази боже с това да се затваря кръга на съвършенството наистина:)))

  6. apieceofme said, on 19 януари 2009 at 3:38

    Поне моят би се затворил така :)

  7. waterfairy said, on 22 януари 2009 at 17:18

    Това все едно аз съм го писала!
    Хайде вече да е пролет. Моля! :)

  8. Живко said, on 23 януари 2009 at 12:59

    Да, хайде вече да дойде пролетта, за да може пак да си мечтем за зимата…

    @The Grave: Когато става въпрос за запълване на празноти, по-добре е да търсим някой от другия пол от колкото някой от същия. :) Иначе те подкрепям в това, което твърдиш – само слабите хора искат да осмислят живота си.

  9. apieceofme said, on 23 януари 2009 at 20:16

    В интерес на истината, винаги съм искала да пиша дипломна, защото е шанс да навляза в детайли в даден проблем,т.е. знания, които ще са ми от полза и ще ми е интерсно (1) и защото ученето за изпити, такова, каквото е в бг университети, върху стар материал, без връзка с реалността , ми докарва нерви :) *Затова само гледах успехът ми да не пада под 5 и дотам.*

    А и мисълта за презентация накрая, определено ми допада – 2 в 1 ;-)

  10. TheGrave said, on 24 януари 2009 at 10:03

    Ти май пообърка темата, ама карай – щом си рекла тук ще пишем за дипломни:)

    И аз бях тръгнал със същата нагласа горе-долу към дипломната – research, ще си обогатя знанията, ненамкво. Не че нямаше полза, но писах за неща, с които не се занимавам активно в момента и малко по малко избледняха (ще си ги припомням на по-високо ниво, ама догодина като им дойде ред). Само че, понеже преподавателите ги мързи да ги четат, те ръчкат да пишеш колкото се може по-малко. Аз бях стигнал до 130 страници и не бях успял да засегна дори основните неща, камо ли някакви детайли. Като отидох при дипломната ръководителка тя ми каза: „Ооо, момче, какво правиш ти? Това тук да никой няма да го чете – да го намалиш до около 70 страници максимум, добави една част, която е като проект, напиши това-онова…“ Гледах доста тъпо трябва да ти кажа, понамалих я с огромен зор малко (как да я намаля като иска да добавя още разни глупости така и не ми стана ясно:) и я предадох. На защитата ти казах какъв фарс беше, никой не я беше поглеждал тая дипломна. Вярно, може би и не бях толкова мотивиран от факта, че учим стари неща, защото този проблем специално го имаше в много малко предмети, ама така или иначе, ако искаш да научиш нещо (било то от любопитство или заради връзка с работата ти) винаги има по-приятни начини:)

    А от презентации не ти ли е писнало вече? В НБУ, ако не друго, то поне ни спукваха от презентации – над 50 съм направил за 5-те години там, направо ми става лошо като чуя презентация сега (но пък няма стрес, няма нищо).

  11. apieceofme said, on 24 януари 2009 at 12:55

    *От много учене, стават и грешки :) (това за коментара на грешното място )*

    И на нас ни искат 70 страници, затова просто ще се опитам да изложа най, най-важното, защото и аз обичам да се разтягам нашироко, ама няма как…

    Но пък съм се спряла на тема, която 100% ще ми помогне за в бъдеще, затова нямам тъпение да започна да работя по нея :)

    (А и , тук ще се засмееш :), имам и желание за академична кариера напред в годините, затова писането на „научни трудове“ ще ми е полезна практика :))

  12. TheGrave said, on 24 януари 2009 at 13:13

    Академична кариера в какъв смисъл, докторантура ли смяташ да правиш? Аз също съм се замислял на тази тема, ама просто не се виждам в следващите 5-6 години как ще ми остане време за подобно нещо, а и ползата е доста спорна в моя случай. На запад се цени определено, ама тук в България е доста съмнително за какво може да се ползва. Ако мислиш да хойкаш по света може и да има файда, ама по-добре я прави в някой чужд университет, който има връзки с големи компании и се включва в интересни проекти (виж, какви пари струва това удоволствие е друга тема, но има стипедии на доста места за research-ърски докторантури). Аз си бях харесал Trinity College в Дъблин, защото има неща, които са много близки до тези, с които се занимавам. Дори си говорих с шефа на катедрата, която ме вълнуваше и имаше шанс да се join-на от миналия Октомври, но нещата се завъртяха така, че не отидох да работя в Ирландия и пропадна цялата история. Сигурно и без това нямаше да имам време от работа да се занимавам честно казано, а тия хора искат бая commitment, не просто да ходиш да отбиваш номера.

  13. […] Искам да е пролет вече… […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: