Нека да е пролет

setting_triptych_by_frozenyearning2

Снимка от Ани.

Искам вече да е пролет, да е топло, да вървя по непознати улици на път за вкъщи, да седя тихичко на някоя огряна от слънцето пейка в морската градина и да слушам смеха на преминаващите деца. Искам да съм заобиколена от зелено и да ухае на цветя. Да не се стъмва в 5 и да мога да излизам по дънки и по тениска без шалове, шапки, палта и ръкавици.

Искам лекота. И вън, и вътре.

Пролетта е като въздишка… и като дойде, носи със себе си хармония, мир, спокойствие, красота.

А зимата. Зимата е студено… А колко, да знаете само колко, не обичам да ми е студено…

***

Кари, вместо Шарлот.
Брук, вместо Пейтън.
Али, вместо Джорджиа…

Винаги съм била на страната на грешните role models.
No need to comment on that one, right?

***

Усмихнато момиче.

Заспива. Сгушена.
В себе си.
С непопити сълзи,
непогалени страни,
нецелунати устни,
непрегърнати рамене,
нестоплено сърце.

Заспива. С надеждата.
Че не обичаме само по веднъж,
че така е по-добре,
че ще дойде…

***

„Няма живо създание на този свят, което да не иска да сгуши цялото си същество до някое друго.“

13 thoughts on “Нека да е пролет

  1. Като гледам последните ти два поста май зимата наистина не е твоя сезон. Но днес е Атнасов ден и според старите хора зимата си заминава.
    И нека както казва Ники Кънчев „Пролетното настроение да започне отсега!“ :о)

  2. За сгушването кой не иска освен , ако не е нещо пообъркан в представите си човек , може да се каже ,че за това са два пола. Всеки си търси половинката и така да допълни себе си. Освен секса си остава нещото наречено приятеля/ката който/която да е в трудностите близо до теб.

  3. Точно се бях засилил да пиша „Ааа, има, има!“:) Защо ти трябва някой друг, за да се чувстваш пълноценен? Да не би да осмисляш живота си чрез съществуването на друг човек (по-глупаво нещо не мога да си представя)? Нека ти кажа защо – защото няма нищо, което да те вдъхновява достатъчно силно, да те кара да се будиш всеки ден и да мислиш единствено и само как да го постигнеш. Затова и си търсите някой от другия пол – за заместител на празнината. За мен това си е явление присъщо за слабите хора (ще ме прощавате).

  4. @pysaniya: Напълно си прав :))) Обичам я дотолкова, доколкото ми харесва вън всичко да е бяло и защото след себе си води Коледа. Сега и Коледа отмина, и сняг няма :D

    @TheGrave: Не мисля, че става въпрос затова дали се чувстваш по-пълноценен, когато си с някой друг… По-скоро е дали се чувстваш по-щастлив. Осмилянето на живота чрез съществуването на някой друг, наистина е за слабите хора. Не веднъж съм казвала, че има къде къде по-важни и смислени неща от това да срещнеш половинката си. Къде къде по-велики, също. Не знам дали е празнина или нешо друго, обаче, но като имаш човек до себе си, сякаш кръга се затваря и всичко е в покой. Сякаш си постигнал съвършенство. (При все, че последното, казват, е невъзможно.)

  5. Пази боже с това да се затваря кръга на съвършенството наистина:)))

  6. Да, хайде вече да дойде пролетта, за да може пак да си мечтем за зимата…

    @The Grave: Когато става въпрос за запълване на празноти, по-добре е да търсим някой от другия пол от колкото някой от същия. :) Иначе те подкрепям в това, което твърдиш – само слабите хора искат да осмислят живота си.

  7. В интерес на истината, винаги съм искала да пиша дипломна, защото е шанс да навляза в детайли в даден проблем,т.е. знания, които ще са ми от полза и ще ми е интерсно (1) и защото ученето за изпити, такова, каквото е в бг университети, върху стар материал, без връзка с реалността , ми докарва нерви :) *Затова само гледах успехът ми да не пада под 5 и дотам.*

    А и мисълта за презентация накрая, определено ми допада – 2 в 1 ;-)

  8. Ти май пообърка темата, ама карай – щом си рекла тук ще пишем за дипломни:)

    И аз бях тръгнал със същата нагласа горе-долу към дипломната – research, ще си обогатя знанията, ненамкво. Не че нямаше полза, но писах за неща, с които не се занимавам активно в момента и малко по малко избледняха (ще си ги припомням на по-високо ниво, ама догодина като им дойде ред). Само че, понеже преподавателите ги мързи да ги четат, те ръчкат да пишеш колкото се може по-малко. Аз бях стигнал до 130 страници и не бях успял да засегна дори основните неща, камо ли някакви детайли. Като отидох при дипломната ръководителка тя ми каза: „Ооо, момче, какво правиш ти? Това тук да никой няма да го чете – да го намалиш до около 70 страници максимум, добави една част, която е като проект, напиши това-онова…“ Гледах доста тъпо трябва да ти кажа, понамалих я с огромен зор малко (как да я намаля като иска да добавя още разни глупости така и не ми стана ясно:) и я предадох. На защитата ти казах какъв фарс беше, никой не я беше поглеждал тая дипломна. Вярно, може би и не бях толкова мотивиран от факта, че учим стари неща, защото този проблем специално го имаше в много малко предмети, ама така или иначе, ако искаш да научиш нещо (било то от любопитство или заради връзка с работата ти) винаги има по-приятни начини:)

    А от презентации не ти ли е писнало вече? В НБУ, ако не друго, то поне ни спукваха от презентации – над 50 съм направил за 5-те години там, направо ми става лошо като чуя презентация сега (но пък няма стрес, няма нищо).

  9. *От много учене, стават и грешки :) (това за коментара на грешното място )*

    И на нас ни искат 70 страници, затова просто ще се опитам да изложа най, най-важното, защото и аз обичам да се разтягам нашироко, ама няма как…

    Но пък съм се спряла на тема, която 100% ще ми помогне за в бъдеще, затова нямам тъпение да започна да работя по нея :)

    (А и , тук ще се засмееш :), имам и желание за академична кариера напред в годините, затова писането на „научни трудове“ ще ми е полезна практика :))

  10. Академична кариера в какъв смисъл, докторантура ли смяташ да правиш? Аз също съм се замислял на тази тема, ама просто не се виждам в следващите 5-6 години как ще ми остане време за подобно нещо, а и ползата е доста спорна в моя случай. На запад се цени определено, ама тук в България е доста съмнително за какво може да се ползва. Ако мислиш да хойкаш по света може и да има файда, ама по-добре я прави в някой чужд университет, който има връзки с големи компании и се включва в интересни проекти (виж, какви пари струва това удоволствие е друга тема, но има стипедии на доста места за research-ърски докторантури). Аз си бях харесал Trinity College в Дъблин, защото има неща, които са много близки до тези, с които се занимавам. Дори си говорих с шефа на катедрата, която ме вълнуваше и имаше шанс да се join-на от миналия Октомври, но нещата се завъртяха така, че не отидох да работя в Ирландия и пропадна цялата история. Сигурно и без това нямаше да имам време от работа да се занимавам честно казано, а тия хора искат бая commitment, не просто да ходиш да отбиваш номера.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s