Бързай бавно

A Moment to Remember

Posted in day by day, movies by Мария Василева on 17 януари 2009

История, която те кара да заплачеш още там, в самото начало, когато е така чиста, красива и идеална…
Дори без „Обичам те“ , изказано на глас.

Жените обичали с ушите си. Глупости.

А после…

Опитвам се да го опиша, но думите ми бягат…
Просто го гледайте. На доверие, без дълги рецензии и разбори, без имена и кой как играл, кой какво казал. Просто го гледайте. Невероятен филм.

***

Вчера ми припомниха думите на общ познат…

„Толкова дълго съм чакал вече, че ако сега се появи подходящата жена и знам, че една седмица с нея ще бъда на седмото небе от щастие, дори после да ме чака месец тъга, болка и каквото и да е, съм готов да поема риска.“

Моята грешка (май) е в това, че (уж) вече нямам сили за подобни размени седмица щастие, месец нещастие.

***

Тези дни си изплаках очите- по последните епизоди на OTH, по „Seven pounds“, по „If only…“, по Анатомията на Грей…

И тези не са ми малко, а започнах да гледам и Али М., от първи епизод на първи сезон.

„-Защо толкова много искаш да им помогнеш, да ги събереш?
– Защото имам нужда да вярвам, че работи…
– Кое?
– Любовта… Че когато хората се събират заедно, остават заедно…
Имам нужда да го вярвам, дори да си лягам сама…“

/ цитирам по памет /

***

Не можеш да счупиш счупено сърце.
Дали?

5 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. nikru said, on 17 януари 2009 at 13:28

    „Иф онли“ е 1 от няколкото филма, на които съм плакала :(

  2. ImPRESSed said, on 17 януари 2009 at 13:53

    Можеш със сигурност. Всичко може да се натроши на по-малки части. А има хора настоятелни в чупенето на чужди сърца.

  3. aquarius said, on 17 януари 2009 at 13:54

    Ех, корейски филм… Гледал съм много добри техни, снимани с източна прецизност към детайла в картина и звук. Ще се сложи в списъка за скорошно гледане, пък и от коментарите в Замунда към филма се споменават още няколко. :)
    Въпреки че е от фантастична книга и то военна фантастика (Л.М.Бюджолд), мисля, че ще пасне добре на горните твои. ;)

    „Просто понякога цената е прекалено висока, независимо от това колко силно копнееш за нещо. Единственото, което не можеш да заплатиш за най – съкровеното желание на сърцето си, е самото сърце.“

  4. apieceofme said, on 18 януари 2009 at 3:01

    @nikru: Плача на всякакви филми, без Титаник :)

    @ImPRESSed: Благодаря ти за коментара. С няколко думи каза каквото на мен вече седмица ми убягваше…

    @aquarius: Днес гледах още един- Classic, но не ми хареса толкова много… Действието се развива твърде баавнооо, макар края да си заслужава :)

  5. […] пример- тя никога не бе плакала на Титаник. Нека бъде ”A moment to remember” / . Плачеше и се с глас и с часове, докато не започне да […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: