„Дамата с камелиите“, Александър Дюма-Син

Четох я на път за Норвегия, в началото на миналата година. Днес я намерих съвсем случайно, търсейки друга, която съм обещала на приятелка. Приятно четиво за някое кратко пътуване, с не малко споделени истини… Чете се на един дъх. И запознава читателя с онези момичета, но от другата им, често оставаща скрита страна…

„Нещастни създания! Ако е грешно да ги обичаме, поне можем да ги съжаляваме. Вие съжалявате слепеца, който никога не е видяло слънчевите лъчи, глухият, който никога не е чувал звуците на природата, немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята и я правят неспособна да различи доброто, да чуе Господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата.“

„…големите неща започват от малките. Детето е малко, но то съдържа човека; мозъкът е малък, но в него се съхранява мисълта; окото е само една точка, но обгръща пространствата.“

„Бих предпочел спомен в моя вреда, отколкото забрава.“

„Винаги е трудно да утешиш болка, която не познаваш.“

„Преминах от състояние на тяло без душа в предмет без мисъл.“

„Само мъжете имат силата никога да не прощават.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s