Бързай бавно

Пред-коледно

Posted in day by day, movies, personal by Мария Василева on 20 декември 2008

img_3067 img_3077

Искахме да изпратим годината с още едно излизане,
бутилка бяло вино и много танци,
но след един определен момент всички партита започват да си приличат…
И се насищаш, искаш нещо друго, искаш нещо повече.

А и ако ДиА е права в коментара си тук, то нужна е промяна.
На нещата, които правим и
на местата, които посещаваме.

Айнщайн е дефинирал лудостта като да правиш все същите неща по все същия начин и да очакваш различни резултати.

Така се озовахме в Mado Cafe, убивайки близо 2 часа време до началото на филма.

Към края, след сладки приказки за какво-ли-не и тъй като през годината бях от онези послушни момичета, които заслужават подаръци за Коледа ( вярвайте ми :)), си изпросих Ати да ми гледа на кафе… (Да, да, в мола :) )

[…] – Трябва да направиш нещо със сърцето си. Черно е. И не стига това, но и около него два пластта черно, като две дебели стени… Затворила си се…Трябва да го отвориш.[…]

След още няколко минути, от които трябваше да запомня човек с буквата „Н“, предложение за работа надалеч, някой, който е на път и в чийто мисли съм била (?!), и много много други, се стигна до „Ще намериш Любовта. Но не по-рано от когато постигнеш това към което се стремиш. Дотогава сърцето ти ще е затворено.“

За да не ви отегчавам с думи, които може да ви звучат смешно и наивно, продължавам напред, с филма…

„Вики, Кристина, Барселона“

Прекрасен по необясним начин. Малко по-хард за хора, които не са достатъчно open-minded, но забавен… Задава повече въпроси, отколкото отговори предоставя.

По повод на репликата „I love him but I am not in love with him“, Ати каза „И аз от това се страхувам…“
Отговорих, че ми се струва неизбежно. Дано греша.

***

Сдобих се и с картички, коледни листи и пликове за писма, които в понеделник трябва да отпътуват за Полша, Германия, Испания, Канада…

Снощи написах и моето си писмо до дядо Коледа. Започва така:

„Скъпи дядо Коледа,
Здравей и благодаря ти, че те има.
Пише ти едно момиче с много сбъднати мечти и една, която все остава за догодина…“

Догодина, живот и здраве, ще споделя дали желанията (ми) са изпълнени.
Странно, не можах да се сетя за нищо материално, което много много да искам или много много да ми е необходимо.

/ Да не забравя… подарих си мъничък подарък- щипчица (между писмата на втората снимка :))
Такава, каквато отдавна искам, и от серията мечета, която ми е любима. Е, вярно, серията е „Me-to-you“, но при желание може да е и me-to-me, нали? ;-) /

6 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. nikru said, on 20 декември 2008 at 21:24

    а твоята приятелка наистина ли гледа на кафе или тогава й беше за пръв път?

    и колкото до Дядо Коледа: тази седмица… или другата (?) по „Другата България“ ще има интервю с истинския Дедо Коледа. онзи, който живее в Лапландия, но не обикаля за една нощ света с шейна :)

  2. apieceofme said, on 20 декември 2008 at 21:38

    Наистина гледа, дори познава, при това много :)

    ( Само, че трудно се навива да седне :)))

    А дядо Коледа, определено ще го гледам, 10х :)))

  3. e-mail said, on 22 декември 2008 at 19:49


    И Весели празници…

  4. apieceofme said, on 22 декември 2008 at 20:19

    Благодаря за песничката и пожеланието :)

  5. Zelengorova said, on 25 декември 2008 at 0:11

    И от мен,
    много веселие и любов,
    сбъднати мечти, здраве и полети-високи, доходни и безаварийни!
    Светла

  6. […] си за писмото до дядо Коледа, с многото сбъднати мечти и една, която […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: