Бързай бавно

Adopt Me

Posted in personal by Мария Василева on 5 ноември 2008

И днес вечерям сама.

Чаша горещо мляко, няколко прочетени реда и мечти за сънища, които ще направят утрешният ми ден, и този след него и така поне три дни щастие, щастие…

От фалшив спомен.
Но спомен.
Останалото са детайли.

Сънища с теб.
Без да съм ги искала, чакала, търсила.

Но поне там винаги си спомняш.

Друго не сънувам,
но това така ми стига...

Сънища в твоя нов град.
Този, от който аз се отказах.
За да избягам от теб.

***
Казват ми
„Бъди сериозна!”.

Не искам.
Не още.

Сериозна значи сива.
Сива значи тъжна.

Не искам. Не.

***
Страх ме е.
Чета как успеха , славата, признанията не стигат.
И усещам, че не се страхувам.
А трябва.

***
Тази Коледа си взех дозата си Топлина предварително, но явно съм претръпнала, защото после нямаше фойерверки, нито подскачания от радост, нито танци, …

Нямаше нищо.

Нищо нямаше.

***

„Adopt me“

Това пише на любимата ми тениска.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: