Бързай бавно

Порастване

Posted in day by day by Мария Василева on 4 ноември 2008

Днес за втори път се опитах да карам лекции с Еразмус студентите. Втори неуспех.

Опитах се да си спомня колко пъти за една година в SGH ми се е случвало да отида на лекция, а преподавателят да не дойде. Спомних си за веднъж, но дори за него не съм много сигурна.

Anyway :) Мисълта ми е друга. Докато чаках да стане 3, прекарах час с новия брой на Мениджър, който вече е на 10. Пожелавам и им още една 0 след време :)

Сега ще ви разкажа моята история за това как разбрах, че са пораснали :)))

Много ще ми се смеете, вероятно, но поемам риска :D

Лятото първи за втори курс ми хрумна една, по мое мнение страхотна идея, от която хем можеха да се печелят парички (умалителната форма е важна), хем се правеше добро… Подпомагане на момичетата и момчетата в гимназиите чрез обучения, създадени специално за тях. (управление на времето, презентационни умения, комуникационни умения, НЛП и т.н.)

И хрумна ми на мен тази идея, готов бизнес план, без да съм виждала такъв, и сега какво… Ами реших да пиша на Мениджър за съвет :D Защо не, нали :)))

Сега като си спомня и започвам сама да си се смея, но тогава съм си вярвала :) Та, писах аз, и…получих отговор! Да, да, да. Тогава още повече ги заобичах, защото да напишеш отговор на такова малко налудничаво писъмце, си е похвално :) Обясниха ми любезно, че не съм се обърнала към правилните хора. (Срам, срам :))

Това е половината от историята :))

Другата е от тази година, когато бях във Варшава и им писах с предложение да направя(т) интервю с двама от професорите ми. Сега ще кажете това пък защо, но не се впечатлявам лесно и съм сигурна, че и двамата имат какво да кажат. Не само заради CV-та им, но и заради погледът им върху икономиката, върху новите управленски техники, до които днешните мениджъри трябва да прибягват, заради някои революционни по своему идеи. Да ги попитат защо ще ги стигнем след 70+ години или защо корпоративната култура може и да не е за добро.

Писах, приложих факти, посочих примерни теми и т.н. и им предложих да им изпратя email адресите, сами да се свържат с тях.

Е, този път не получих отговор :) Може пак да е било смешно и наивно , но нали знаете онзи ентусиазъм „о, това е толкова вярно, колко хубаво би било повече хора да се докоснат до това знание“….

Сега обратно за връзката с порастването. Днес ми хрумна, че не толкова моето писъмце е било глупаво, а просто те вече имат мноооого задачи :) (Естествено, може и двете да са верни:))

След време, сигурна съм, ще има case study за списанието като за successful story. Напред и нагоре :)

П.П. А аз кажи речи по веднъж на година и половина, мога да се включвам с писъмца, които да ги усмихват ;-) Не се сърдете, от любов е :)

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. ImPRESSed said, on 4 ноември 2008 at 19:26

    Миме, ти си ми новият идол! Голяма си сладурана!

    Следващият път като ти отговорят на писмо ми кажи, за да си купя броя

  2. apieceofme said, on 4 ноември 2008 at 23:24

    Ей сега се изчервих :)

    А btw отговорът беше персонален :D , не от списанието, че иначе тогава щях да се чудя какво да правя :)

  3. asktisho said, on 9 ноември 2008 at 21:30

    Работил съм като нещатен сътрдуник (автор на хонорар) в Мениджър през времената малко преди да сменят цялостно дизайна. Може би е част от „порасването“. Тогава списанието се ръководеше от Емил Мутафчиев – един мъж, когото много уважавам. Надявам се медията да продължава да се развива в правилната посока и днес.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: