Бързай бавно

Нещо старо, нещо назаем

Posted in day by day by Мария Василева on 24 октомври 2008

Създаването на втори, трети и т.н. блог е просто и само по-дългия път за достигне на извода, че и един стига :)) *Ок, нега ги направим два ;-) * Всяко число нагоре е за хора с много свободно време и/или много идеи, като може да се спори кое е първо и кое второ. (Тук се сещам и за онази стара шега, че социализма е по-дългият път от капитализъм към капитализъм или нещо в този дух :))

Преди седмица изтрих опита си за миниблог, в който слагах по някоя друга снимка с изречение-две под и над. (Ех тази мода!) Но пък нали затова си имам фейсбук :D

Току що изтрих и един друг, който бе нещо като бягство.

Има известно очарование в това статистиките на блога ти да се движат в интервала от 0 до 3, почти както оценките в техническите университети- от „е“ до „пи“ :)

Свободата е по-голяма, притеснението по-малко.
С две (+1) думи, спестяваш си таксата „Данък обществено мнение“.

Колкото и добър TM да (се опитвам да) имам, не успях да ги взема на сериозно. И по-добре :)

(Оставам си с този и този, на който се опитвам да отделям време и който за себе си приемам като полезно упражнение, но който така и не започна да събира двуцифрени числа в статистиката, а все си мисля, че може да е полезен и на други…)

И понеже някои редове с думички, кога кратки, кога не, с велик замисъл или прозаични до болка, искам да си запазя, ги пускам със задна дата, там, където им е мястото, но нещо ме е спряло да ги споделя.

Днес на лекция по Eco-labeling, Eco design и други подобни, ни казаха как един от принципите на environmentally friendly стоките е да са съставени така, че всяка част да може (лесно) да се замени. Т.е. да не се развали едно нещо и после целия уред да се хвърли.

Мислех си как и ние, хората, сме създадени по този еко принцип.
Като мозайки, от които можем да изваждаме стари и прибавяме нови парчета до безкрай.

Ето няколко парченца, които запазих и вмъкнах (не)забелязано.
Избрани и по ред. Кои по-сполучливи от други, кои по-малко.
Плюс обръщението, което и сега ме кара да се усмихвам.

All I Want For Christmas Is You

Run Away

Неделите

Страхувам се

Настроение за сладолед

Ох, колко е хубаво! :)

Go For It!

Fear

Кога да сложиш край?

Confessions

Drama Queen

People Change

Ето и Обръщението, което може би трябва да е най-отпред, но е и идеалния завършек :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: