Късмет ?!

Предисторията: Слизам от маршрутката Бургас-Варна. Две сладурани, чужденки, (явно от Израел, защото едната четеше книга на иврит, а после и разбраха няколкото фрази, които все още си спомням от миналото лято), ме заговарят за малко помощ. На драго сърце впивам поглед в картата, която бе наполовина на английски, наполовина с йероглифи :) Ама разбира се, защо не.

Аз: Не съм от тук и най-много да ви объркам. Искате ли да ви спра такси и да обясня за къде сте?
Те: Ааааа, НЕ! Казаха ни, че тук такситата са много много скъпи.
(Аз, ококорила очи, гледам въпросително и безмълвно. Опитвам се да им кажа, че не е така, но те ме прекъсват. *не за техните стандарти, де :) * )
Те: Може би само за чужденци?
Аз: Може. Ок, ето какво ще направим- аз така или иначе ще си спра едно и ще попитам как да стигнете до вашия хотел.

Речено-сторено. Оказа се, че са били на има няма 100-200 метра от хотела си. Благодариха ми, аз им пожелах приятен престой.

Случката. Аз, в таксито. Пред волана е жена. (Уж, казват, жените са по-добри и честни и мили и какви ли не същества. Уж ;-) )

„Ооо, тези момичета са имали такъв късмет да срещнат вас. Ако бяха срещнали мен, бая щях да ги поразходя. Хахаха.“

Не знаех какво да отговоря.
Не можех (и не мога) да разбера нито как може да си го помисли (1) , нито как може да го изрече пред клиент (2).
А тона бе един такъв съжалителен…като за изтървани 5 лева.

Сещам се за онази история за Москва и някакъв голям площад, на чийто два края имало жп и автобусна гара. И тези, които не знаели, а трябвало да стигнат от едната до другата, се возили дълго, дълго…

Заложено ли е (дребното) мошеничеството в кръвта ни?

2 thoughts on “Късмет ?!

  1. Мария, имам един любим израз от Матрицата:
    Welcome back, Mr…(в случая) Ms.Vasileva!
    Това си го казвам всеки път, когато някоя българска глупост или гадна черта ме срещне в живота ми.
    Ти вече си там (или си била, незнам дали си в България вече)на едно място, където повечето ( не казвам всички, то такова място по света сигурно няма) от нормалните неща се случват по нормален начин.Когато аз бях там се почувствах ужасно – в смисъл, че на толкова близо място до нас нещата просто се случват. Последните дни си мисля много дали не трябва най-сетне да се чупя оттук. Просто вече не виждам смисъл. Незнам…. Радвам се, че има вече все повече и повече хора минали по този път – ходили, видяли една различна култура, начин на действие, просто да видят, че има начин да се постигат нещата.
    Спирам дотук, че това от коментар ще се превърне в нещо повече….
    Просто се радвам, че има и други, които мислят като мен, че има нещо грешно в това наше отношение към света.
    Не се тревожи за подобни глупости, карай напред, развивай се и не спирай да се усмихваш.

  2. Зависи си от нас дали това ще продължи, или поне доколкото ние можем да променим нещо. Да се държим както трябва и почтенно! Иначе арабският ни тарикатлък ще ни върне в първо отделение :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s