Бързай бавно

Брюксел

Posted in Traveling... by Мария Василева on 20 октомври 2008

Град, в който не бих се върнала като турист, но в който с радост бих работила ;-)

Град, в който се чуват всички езици, а менютата в ресторантите са микс от италианска, френска, гръцка, мексиканска, турска и каква-ли-още-не кухня.

Град, в който е трудно да се изгубиш, защото табелите са на всяка крачка, а ъглите са все прави :) (но не и невъзможно)

Перфектна отправна точка за пътувания с влак рано сутрин до разни прекрасни кътчета в съседни страни и връщания късно вечер, когато улиците са празни и можеш да чуеш Града.

Град на хората. Всякакви, от всякъде и за всякъде.
Прилича на спирка, на летище.

Заедно в многообразието, така ли беше?

***

На тази снимка и горещия шоколад и бутилката минерална вода са мои.

Има нещо очарователно в самотните разходки из непознат град.
Изкривено чувство за романтика.
Само снимките се получават сиви и безлични,
а обедите са така тихи и бързи…

***

Улица, снимана неделя сутринта.
В съботния следобед изглеждаше като нашите улици по 24 май преди години- невъзможност да се отиде от единия до другия край.

***
Два хотела, в които НЕ трябва да стъпвате- Hotel Brussels Royotel & Hotel Manhattan

***

Забележителности…
Сигурно има много.
Аз вървях на посоки.
По свой измислен, недовършен маршрут.
Обикалях из малките улички около Grand Palace, но не се взирах в картата и не търсех пътища, които да ме прекарат през „must see“ от 1 до 8.
Понякога една (безцелна) разходка може да ти даде толкова повече…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: