„За“ facebook

В последно време много хора започнаха да се занимават с фейсбук и все се оплакват.

Не, че някъде някой ги е накарал насила да си направят профил там или да приемат някоя и друга апликация, но това е отделен въпрос.

До миналия февруари не бях чувала за сайта и си направих профил малко по принуда, във връзка с един семинар.

И не съжалявам.
Игнорирала съм 90% от всички забавни/ не забавни апликации и ме устройва абсолютно напълно.

Това е най-лесният начин да поддържаш контакт с хора, които са на хиляди км от теб.

Без да им търсиш email адресите, без на всеки по отделно да пращаш снимки, без да се налага да пишеш персонални съобщение за нещо, което намираш важно за теб.

Фейсбук пести време.

Вместо всеки втори да се оплаква от нея защо никой не предлага нещо по-добро? Или просто да си дилийтне профила и толкоз? Въпрос на предпочетания; успешна формула за всички няма как да има.

345 е цифрата на приятелите контактите ми там. Между тях имам приятели, добри познати, познати на познати и т.н. Има и 1 процент хора, които разпознавам само по снимките или дори не се сещам вече кои са, но това е без значение. Всичко е в рамките на допустимата грешка.

Останалото е „улеснена до максимум комуникация.“

При нас май всяко нещо, което стане малко по-известно и „модерно“ става обект на критики. Неизбежно, някак.

Въпреки бутончетатa горе вдясно „ignore all“ и сгушеното някъде другаде „deactivate account“.

P.S. Skype отнема толкова много време!, а и за да е успешно общуването там трябват двама… Така се радвам, че се отучих да се вписвам в скайпа със стартирането на компютъра, а за сметка на това го правя няколко пъти месечно ( в добрите времена, защото често го пропускам изцяло).

8 thoughts on “„За“ facebook

  1. Точно и ясно :) Всяко нещо минава критиката и похвалите на ползвателите си, докато се установи. Защото, колкото и да е развита – това е нова мрежа. На колко години е все пак? А как може да се използва след 10 години? Затова – и аз следя какво се случва :)

  2. „Против“ facebook защото:
    1. Мога да имам толкова малко истински приятели, че да намирам достатъчно време за да поддържам връзка с тях и без някаква „социална мрежа“.
    2. Виждам как повечето хора обръщат профилите си на сайт-за-запознанство 2.0.
    3. Не ми се занимава с пърмишъни за всички познати колко точно да виждат от профила ми – когато си общувам директно с тях мога да им казвам толкова, колкото намирам за нужно.
    4. Предпочитам да научавам какво става с хората от тях самите, а не от информацията, оставена под ограничена форма и начин чрез купчина „Applications“. Тая масовост на подаване на информация хич не ми е по вкуса.
    5. Асоциален съм, а и не обичам тези, които съм оставил зад гърба си, да ми се навъртат пак в живота.
    6. Цялата полза, която съм видял от Facebook е съизмерима с тази от ICQ.
    7. Никога не открих нечии профил, който да привлече вниманието ми за повече от 45 секунди (а тук включвам и тези на много, ама наистина много, скъпи за мен хора).

    Вместо всеки втори да се оплаква от нея защо никой не предлага нещо по-добро? – Защото няма друг начин да се направи „социална мрежа“, освен миш-маша представляван от Facebook, MySpace и всички останали клонинги.
    Аз харесвам сайтове с ясна цел. Няма смисъл да пиша ревю за книга във Facebook, след като мога да го напиша в Amazon/Хеликон и да е полезно на много повече хора. Не ми се качват снимки в бука, защото ми е много по-удобно в Пикаса. „I’m Reading“ е полезна джаджа, но е на светлинни години зад LibraryThing. Ако толкова държа да предоставя всичко това в концентриран вид на някой – FriendFeed.

    От всички подобия на такива мрежи харесвам точно две:
    -Last.fm, защото ми помага да намирам музика, която ми харесва.
    -StumbleUpon, защото е интересен начин да откриваш информация, която може да е от интерес за теб.

    А защо имаме блогове в WordPress, след като има поне 10 applications за тази цел във FB?

  3. Аз нямам профил в майспейс, защото не ми е интересно и ненамирам нищо за себе си. във ФБ най-ценното са хората и за сега не се сещам за по-добър начин да „държиш под око“ 60-70 % от познатите и приятелите си и да можеш да се свържеш с тях, когато имаш да и мкажеш нещо.

    Като игнорираш досадните покани, ФБ е чудесно място – както за заети хора, така и за асоциални:)

  4. Трябваше ми известно време, но осъзнах, че на този свят няма нищо излишно. Разни хора, разни идеали. Така че, на който му харесва, да си поддържа профила, на който не му харесва, просто да не си прави и да не се меси в личния избор на другите, и още по-малко да критикува, защото, както е казал П. Коелю, „всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен“.

  5. Отначало и аз не харесвах ФБ, но в последствие установих, че така поне съм запозната с вишота на хора, които не виждам редовно. А иначе във връзка с коментара на boxedmind – това да ползваш нета за комуникация не изключва и реалната такава.

  6. Не ми е и хрумвало да се оплаквам. Направих си профил там, не харесах мрежата и просто го изтрих. Лично аз харесвам мрежата на Ning.com, както и multiply.com – това са страниците, които ми помагат да държа връзка с познатите, които са далече. Там имаш повече възможност за изява, защото поддържат блог, музикални плеъри, галерии за снимки, видео клипове и слайд шоу. Във Фейсбуук освен глупави апликации няма нищо, перфектно място за хора, които всъщност нямат какво да кажат. Все- пак това си е мое мнение.

  7. Бях чел в Капитал Кариери, че някакъв младеж метнал шефа си да го пусне в петък, уж щял да ходи при майка си. А младежа отишъл на купон в друг град (става въпрос за САЩ) и шефа му посредством facebook го скивал. И дата имало. Замислих се и реших да не цъкам по фейсбука. Ама аз съм егати дилетанта! Никога не съм гледал как изглежда поне. :) Пък критикари… без тях закъде сме? Който го кефи – цъка. Който не го кефи 0 не цъка. Доста по-лесно е да се отървеш от нартапници отколкото в реалното общуване.
    Христо

  8. Аз се регистрирах в 5-6 такива сайта по поканана различни познати. Последователно забравих паролите за достъп. От време на време получавам нови покани, които любезно приемам (да не се оплаче някой, че му връщам приветствието;). И така:).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s