Бързай бавно

Обещано, от Стайнбек :)

Posted in Books by Мария Василева on 29 септември 2008

*… и поздрави от Варна, другото вкъщи за следващите има няма 9 месеца :) *

„На изток от рая” прочетох лятото на 2006. Обичам да се връщам към някои книги, защото прелистването на страниците им е повече от разсеян поглед върху поредица от думи, а е като преминаване през отминало време и така преживяване, отново и отново, на забравени спомени и чувства. Страница след страница, ден след ден.

Малко след нея прочетох „За мишките и хората”. Почти до края се питах какво и е толкова великото на тази малка книжка. После разбрах и подплатих разбирането си със стичащи се безспир сълзи и нескрит замрежен поглед. (Наред с нея, книгите за които най-ясно си спомням колко съм плакала, са „Човекът, които се смее” на Юго и „Чичо Томовата колиба” на Х. Б. Стоу. )

Да плачеш на книги не е същото като да плачеш на филми.
По-лично е, по-силно…

Ето обещаните любими цитати. От „На изток от рая” има толкова мнооого, че избрах само една миниатюрна част… Достатъчно, вярвам, за събуждане на любопитството. Или спомените.

„Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.”,

от „За мишките и хората“

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

„Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничко.”

„Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. […] Не, за урода уродливото е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища- видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изгежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.”

„Някои твърдят, че упадъкът на морала сред девойките е нанесъл смъртен удар на публичния дом.”

„…стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.”

„Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли.[…] А това е опасно.[…] но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.[…] Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.”

„Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.”

„Гладният се насища с въображение.”

„В сърцето си някои хора са приятели на целия свят, докато други, които първо себе си мразят, разстилат цялата си омраза наоколо като масло върху резен горещ хляб.”

„Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?”

„Да слушаш и да четеш, не е като да говориш и пишеш.”

„Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.”

„Има хора, чието бъдеще, добро или лошо, просто се излъчва от самите тях.”

„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”

„-Беше ли тя много красива, Самюел?
-За тебе, да, защото сам я беше създал.”

„Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”

„Човекът е едничкото животно, което притежава вина.”

„Ти комай събори един мой свят. И сега не знам какво да издигна на негово място.”

„Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.”

„Едни деца искат да се правят на малки, други- на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.”

„Човек, който не получава много писма, не бърза да ги отваря.”

„…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.” (най-любим :))

„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!”

„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”

„Нещата не се изменят, ако ги изместиш другаде.”

„Човек трябва да е много богат, за да ходи зле облечен като тебе. Бедните са длъжни да се обличат добре.”

„Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!”

„… Защото всичко, което съществува, е в един или друг смисъл зародишът на онова, което ще бъде.”,

от „На изток от рая”.

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. hazelbag said, on 16 октомври 2008 at 22:11

    Една от най-любимите ми книги на всички времена е „На изток от рая“. Благодаря за припомнените цитати. „Тимшел“.

  2. waterfairy said, on 21 октомври 2008 at 0:16

    И аз плаках… Има нещо толкова простичко, но толкова разтърсващо в тази книга… Имам предвид „За мишките и хората“.

  3. shimtel(edin mish-mash ot timshel) said, on 1 септември 2009 at 15:40

    Търсех рецепта за бисквитена торта и не можех да подмина възможността да прочета избраните цитати от Стайнбек. И на мен ми е голям любимец. Умее така да се изрази, че да стигне до разни скрити кътчета на сърцето.

    Последно от него четох: Гроздовете на гнева. Също много хубава книга. Също и тежка, като сюжет. Два цитата са се запечатали в главата ми, но там те се запечатват във вид на емоции :-) та единия хич не мога да го вкарам сега в правилни думи, а другия го ползвах много,та: I wished I knew what all the sin was, so i could do them. тук грях не чети в библейски смисъл, а в това, което хората, със злите си очи, ти приписват като грехове :-)

    Ех, благодаря за момента:)

  4. apieceofme said, on 1 септември 2009 at 18:49

    И аз благодаря за цитата и коментара :) Хубав ден!

  5. […] Може да погледнете и поста избрани цитати от Стайнбек, както и Ярко сияние. Вашият […]

  6. Petya said, on 17 юни 2011 at 12:03

    Стайнбек е прекрасен писател, но сега, когато чета мислите му, събрани на едно място, откривам, че е бил и прекрасен човек! Поклон!

  7. Petia Boicheva said, on 4 юли 2011 at 23:45

    Браво за подбора! А Стайнбек е голям!Брилянтно!

  8. Теодора said, on 12 ноември 2011 at 23:30

    Една от най-великите книги за това, как се гради история и самочувствие въпреки обстоятелствата!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: