Бързай бавно

… да се намериш е избор.

Posted in movies, personal by Мария Василева on 23 септември 2008

Открадвам си чужди думи и ги превръщам в свои заглавия.

Мисля си, че a+b=b+a и ако загубването е въпрос на избор, то същото е и с намирането. Няма стечение на обстоятелствата.

А тук чета за дълга целувка като-за-последно, без никога преди да е имало друга.

Върнах се.

***

Гледах Елегия. От онези филми, които не мога да препоръчам, но и не мога да отхвърля. ( „Животът ми без мен“ е друго… Филма, на който съм плакала най-много, така съм го запомнила. След, преди или до „Време разделно“.)

Там казаха на два пъти, че красивите жени са невидими.
Какво ли е чувството?

***

Страхувам се не от старостта.

Страхувам се да не започна да се страхувам от нея и да забравя, че тя всъщност е благословия.

Страхувам се да не престана да празнувам рождените си дни със същата радост, искри в очите, щастие и благодарност…

Тази година се пада във вторник. Също както през 86-та.

***

Гледах епизод от Анатомията на Грей.
За трети път, предполагам, без това да е от значение.

“Защо при равни медицински шансове едни оздравяват, други не?”

Аз се досещам за отговора…Вие?

***

Блоговете могат и да лекуват.

***

Имам ново топло, което не е много топло, но пък е на червени рози и ме кара да мечтая за голяма спалня, която Слънцето да огрява още рано-рано, а навън да е зелено и чисто. Да сме двама и тогава топло-то да е наистина топло.

Не искам да се заддържам дълго на едно място и очите ми все гледат напред и броя километри и мили според континента, за да имам оправдание да не търся и да не чакам и да не разбирам, когато е до мен.

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Паро said, on 23 септември 2008 at 3:40

    Май не си се намерила ми се струва :)

  2. Le_Grand_Elf said, on 23 септември 2008 at 11:02

    @Паро:
    Но поне върви напред…

    @Авторката:
    Много въпроси – без въпросителен знак…
    Много паузи – покачващо се напрежение покрай задъхването, в опита си да подредиш мислите си… може би!
    Много (разнопосочно хвъркащи) мисли – определено вървиш напред, но дали е с отворени очи или просто доверила се на осезанието, което сърцето ти предлага…

    Когато наистина се намериш, ще ми бъде интересно да разбера какво е чувството :)
    Аз вече повече от 2 години се търся – много въпроси си зададох, много въздишки поех, а колкото до мислите – геометрична прогресия на съзнанието – няма спирка! :)

  3. astilar said, on 23 септември 2008 at 16:00

    Продължавай! Истината е в търсенето, а не в намирането.
    Поздрави!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: