Бързай бавно

Препълнена аз, (не)изживяно лятото

Posted in day by day by Мария Василева on 20 септември 2008

Днес се намерих в думите и в празното пространство между редовете на Ани и dro.
Неусетно разбрах какво ми е и как следва да се обърна към изминалото вече лято.
А преди бях така добра в самодиагностицирането.

Препълнена. Така си дойдох от Варшава. Много лица, много места, много Ново.От там дойде умората и нежеланието да вкуся от това лято. От работа вкъщи, от вкъщи на работа, и така месец. Но тогава, в самото начало на лятото не се притеснявах за края му. Знаех, че за известно време имам нужда да пазя дистанция. Знаех и че юли и август са пред мен.

После дойде голямото лошо. Задушаваща, пронизваща болка. Сълзи, които единствено таблетката белергамин успя да спре.А един друг човек се движеше благодарение на същото, с празен поглед, без да осъзнава, без да чувства, без да говори. Истинската мъка наистина е мълчалива. Стоях, гледах, не знаех какво да кажа, как да помогна. И още не знам. Когато мисълта ме настигне, включвам на ignore… Отказвам да повярвам. Оказах се така слаба, така неподготвена.

Неизживяно. Умората, тъгата и болката допринесоха за първото лято от поне 7-8 години насам, през които съм била по-често затворена между четири стени, отколкото съм чувствала топлината на Слънцето. Без много смях, без много шумни партита, без искри в очите. С постоянни оправдания за не-излизане. Първо съзнателно лято в което не съм търсила, чакала или мечтала за нечия прегръдка, внимание, щипка любов.

***

И така, ето, че то си отива… Стори ми се безкрайно дълго и сиво.
Едни тъгуват, аз си отдъхвам и си пожелавам есента да е по-…
Пожелавам си да ме поеме вихрушката на хора, учене, пътувания, Коледа и новите пожелания и още по-големите и смели мечти. И догодина по това време да изпращам усмихнато и слънчево, истинско лято. Както винаги досега.

P.S. Не е редно да използвам думата неизживяно. Изживяно е, просто не както ми се искаше, не както си мечтах…

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. RMPG said, on 20 септември 2008 at 18:37

    Понякога нещата не стават така както искаме. И все пак, не спирай да мечтаеш! ;)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: