Бързай бавно

Do You Still Remember Me?

Posted in day by day by Мария Василева on 14 септември 2008

Разминахме се. Дори не помислих да се обърна назад.

-Колко много хора виждаме днес, които се правят, че не виждат нас?
-Знаеш ли, във Варна вече ми е по-хубаво…

Едни порастват, други си остават деца.

А колко по-добре би било да се спрем за секунда, да си стиснем ръцете, да се погледнем в очите.
Като големи хора.

Хората, които най-често успяват да поддържат добри взаимоотношения след каквото-там-е-било са тези, които са видели и преживели много. Не тези на 20+.

Дълго след като написах това, разбрах, че съм грешила.

Краят никога не идва съзнателно, на повикване, от днес за утре.
Краят винаги идва НЕ-съзнателно.

Ако се съмняватe в успокоителното „времето лекува всичко“, значи просто не е минало достатъчно дълго време.

Преодоляваме хора, не когато кажем „край“, а всяка улица, кафе, дата, празник все още ни нашепват истории и редят дума след дума, като че ли е било вчера.

Преодоляваме хора, когато стигаме до въпроса „тук ли беше?…ммм, не съм сигурна.“

Когато се е натрупало много ново, а старото е избеляло…

***

От три дни пиша за сватбите, бялото и любовта… За мечтите, които се сбъдват. За красотата и добротата… А накрая натиснах „публикувай“ за редове по тема, еднакво далече от всички.

***

Да си влюбен в някого без да му задаваш въпроси „а сега накъде?“ е знак за порастване. Трудно е да не търсиш отговори, а вместо това да си тръгваш с въпроси. Намиг към едно смело момиче. Аз все още съм в романтичния си не-зрял период, и така (май) не мога. А може би е въпрос на време… обстоятелства… хора… и съдба…

It’s time to be a big girl now and big girls don’t cry .

Katie Melua – Piece By Piece

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. VeSkO said, on 15 септември 2008 at 15:41

    Айде да си останем деца, въпреки че сме порастнали :)

  2. RMPG said, on 15 септември 2008 at 23:51

    Ммм, сигурен съм, че си си помислила да се обърнеш назад? :)

  3. apieceofme said, on 16 септември 2008 at 9:47

    Чак когато пишех поста си помислих, че не съм си и помислила да се обърна :) (ама как само стана това изречение). Първата ми мисъл беше- „добре, че не излязох както си бях намислила, а си изправих косата :D „


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: