Бързай бавно

Здравей есен и Ч.Р.Д. блог(че) :)

Posted in Read me by Мария Василева on 1 септември 2008

Започнах деня си с пожелание за хубава, хубава есен.

Есен, която е моята пролет и води началото си още с първия ден на септември. Месец, през който празнувам цели два рождени дни, при това на първото и последното число. Като (затворен) кръг. Празнувам днес- 2 години на това местенце тук и на 30-ти, Моят Много Любим Ден.

Есента винаги ме е карала да мечтая повече, отколкото пролетта.
Винаги е значела ново начало, нови планове, надежди, очаквания.
Любимият ми сезон.

Искам един ден да пиша за есента от NYC.
Да е следобед и да стъпвам по килим от листа.
Да пиша за есента и за мечтите, които се сбъдват.

***
Тук е мястото и да БЛАГОДАРЯ на всички редовни и не-толкова-редовни читатели. Без Вас това местенце отдавна щеше да е само бъгъл спомен…

Благодаря, благодаря, благодаря :)

Двете години на блога ще отбележа с моите любими постове. Тези, които рядко са с най-високата статистика и понякога без дори един-единствен коментар, но които най-често препрочитам. И тайно им се усмихвам, разбира се :) Дали заради мисъл, по детски наивна, дали заради спомен, дали заради щастието, чието плод са били. Ето ги- едни с любими изречения (малко, все пак искам да ви щадя :) ) , други целите целите, и всички не в хронологичен ред. Ще стане една д-ъ-л-г-а статия, но както една приятелка каза днес- всеки знае къде да натисне за „next blog“. На останалите приятно четене из моите любимости и литературни несъвършенства ;-)

***

Животът е избор на желание

Friends with benefits

Talk to me

Дали да дадеш втори шанс те прави по-силен, или обратното: по-слаб.

За неговите, техните, твоите и моите мечти

Как си? Добре, а ти? И аз…

Управление на времето

Emotionally unavailable

Да простиш на Другите и на себе си

Какво те прави специален?

Защото накрая Любовта, която получаваме е равна на тази, която сме дали

[…] не винаги виждаме знаците, които предвещават края. Понякога не искаме да ги забележим, да, но друг път просто всичко идва изведнъж и ни остава само да се съпротивляваме, защото имаме нужда от време да свикнем със ситуацията… Упорстваме, защото ни трябва период за адаптация. […], взето от тук.

[…] Хората, предметите, местата около теб… те не могат “от-днес” да имат друга история, да поставят ново начало. Те са част от теб. […] , взето от тук.

[…] Иска ми се да мога да се справям по-лесно с разделите. Но не мога. Обаче, живеем в свят, в който трябва да се науча. За да оцелея. Всеки малко по малко се научава да си бъде самодостатъчен. От време на време го сполетява момент на слабост, на нужда от близост, нужда от някого. За кратко. После животът си продължава. Начало на новото обратно броене до следващата “малка” криза. Дългите връзки са се превърнали в бреме. Човекът в 21 век иска да бъде самостоятелен, да не се съобразява с желанията на някой друг, да сменя работа си, да пътува, да вкуси разнообразието. Разделите са неизбежни. Приела съм го. Не може ли ако “връзките”, които имаме, по-скоро “подобия” на връзки, повечето лишени от дълбоки чувства, в унисон с консуматорското общество, от което сме част, та, не може ли, ако тези връзки не са това, което трябва, поне разделите да бъдат? Не могат ли поне те да бъдат малко по-човечни и да не се отнасяме един с друг като със стоки. Коя с по-малка, коя с по-голяма стойност, но стоки. Страх ни е да покажем, че все още сме способни да чувстваме или наистина сме се превърнали в безчувствени потребители?Ако е така, не е ли някак жалко? […], взето от тук.

[…] Щастие е да имаш очи, които забелязват всички хубави неща, с които си заобиколен и прекрасните хора, станали част от живота ти; сърце да ги оцениш и да благодариш за тях; сили, за да се справяш с препятствията, с които (неизбежно) ще се сблъскаш… Щастие е да се научиш да помниш моментите, в които сякаш не си стъпвал/а по земята, и да забравиш онези, в които си бил тъжен, недоволен, обезсърчен…Щастие е да живееш в настоящето, вместо в миналото. Щастие е да си поплачеш, но после с усмивка да изтриеш сълзите и да продължиш по пътя. Напред и нагоре. Щастие е да погледнеш човекът, в който си се превърнал и да го харесаш. А ние сме това, което сме благодарение не само на “+” мигове в нашия живот, а и на “-”…
Щастието е в нас. […], взето от тук.

[…] Радвам се, че не позволявам на страха от неуспех да управлява живота ми. Рискувам и се радвам, когато си е струвало, а неуспеха приемам като част от играта… Не знам как, но се научих лесно да се справям със загубата и да продължавам напред… […], взето от тук.

[…] Не съм много добре с математиката, но ако доказано! през два от “големите” етапи в живота (т.е. детството и старостта) на съзнателно или подсъзнателно ниво хората избират отвореността и общителността, защо когато най-много можем да и се наслаждаваме, в най-хубавите години на човек, защо именно тогава сме най-затворени? […] , взето от тук.

За издържалите до тук- :) :) :)

16 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. boxedmind said, on 1 септември 2008 at 19:44

    :)

    ЧРД, на Блогчу.

  2. lavatera said, on 1 септември 2008 at 21:38

    Усмихнах се, четейки пози пост…четейки и старите такива. Дамм, усмихнах се, замислих се… отново. Честит Рожден Ден на това местенце. Продължавай…

    Приказка (:

  3. ssk said, on 2 септември 2008 at 14:03

    Абе да мина и да не поздравя не може, макар, че сякаш за първи път попадам тук. :)
    Честит рожден ден на блога. :)
    На моят също наближава, но аз ще „чукна“ една годинка… :)

    Поздрави,
    Станислав!

    П.п. Обещавам да разгледам наоколо. :)

  4. vilford said, on 2 септември 2008 at 14:26

    Честит празник, Мария! Пожелавам ти много интересни теми, които да те предизвикват да пишеш и много усмивки, лично за теб!

  5. RMPG said, on 2 септември 2008 at 15:01

    Keep up the great work… както се казва и честит рожден ден на блога, който продължавам да следя от няколко месеца насам. Но вече от все по-близо и по-близо… :)

  6. ImPRESSed said, on 2 септември 2008 at 15:31

    И аз се включвам към пожеланията с „още дълги години щастливо блогване!“ :)

  7. Ани said, on 2 септември 2008 at 17:08

    ЧРД на блогчето!
    Мария, всяка твоя публикация е удоволствие за мен! Пожелавам ти да не губиш вдъхновението си да пишеш!

  8. Майк Рам said, on 2 септември 2008 at 17:20

    Щастлив съм да открия в твое лице още един любител на есента. Честит рожден ден на блога! Две години са голям успех! Продължавай все така!

  9. apieceofme said, on 2 септември 2008 at 20:10

    Благодаря на всички за милите думи!!! :)

  10. DiA said, on 2 септември 2008 at 22:00

    :* Все така вдъхновяващо да ти е блогчето, мило! ;)

  11. astilar said, on 2 септември 2008 at 23:17

    Честит рожден ден! Пожелавам дълголетие на блога! (Признавам, че пожеланието ми е и егоистично :), за да имам повече за четене. Намиг.)

  12. waterfairy said, on 3 септември 2008 at 16:34

    Може да не коментирам често, но редовно те чета и често се усмихвам на твоите позитивни и зареждащи думи! Продължавай напред!

  13. vasilev said, on 4 септември 2008 at 10:46

    :)

  14. Иван said, on 5 септември 2008 at 21:16

    Честити две години за виртуалния ти позитивизъм! И Успех! ;-)
    А пък есента нали знаеш къде е най-хубава…?! :-D

  15. apieceofme said, on 7 септември 2008 at 21:08

    @Иван: До миналата година беше най-хубава във Варна… Сега пак е на място, което започва с „В“, но мааалко по-далече ;-)

  16. […] година изброих любимите си постове. Тази ще ги оставя сами да […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: