Бързай бавно

Созопол, подводна фотография, йероглифи и театър

Posted in day by day by Мария Василева on 31 август 2008

Исках да се получи в обратен ред. Защото разходката на токчета по улиците на стария град в Созопол, двата китайски йероглифа за „желание, желая“, по един за двете и за има-няма десетина дни напред, капучиното, изпито на завет, но точно до скалите и снимките между тях, на човек, който умее да борави с фотоапарата толкова успешно, колкото и с думите, всички те трябваше да са само пълнеж.

Отидохме да гледаме постановката „В очакване на Годо“. С големи очаквания, признавам. Хвалена, хвалена, та прехвалена. С такова впечатление си тръгнахме. За съжаление, при това не само наше. Актьорите бяха невероятни, но самата пиеса не грабва…

Затова пък започна обещаващо заради публиката. Това, което аз си мислех, Елито го каза на глас :„ето това е среда“. Всеки бързо намери мястото си, седна и притаи дъх. Минути преди да започне всички мълчаха… За цели два часа тишината бе нарушена само на два пъти, от разни моно- или полифонични мелодии. Нищо не е съвършено.

Созопол е може би последното красиво място по южното ни Черноморие. Само в старата си част, естествено. Атмосфера, която те кара да си мечтаеш за любов и за целувки. Може и в обратен ред. А морето, ех морето… ;-)

Прекрасен, прекрасен следобед. Последният за август, последният за лятото.

Още час и ще е септември. Ще започне обратното броене, годината ще завърви тихо и бавно към края си, който вече почти можем да докоснем, а аз ще бъда нова.

Есента е моята пролет.

6 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Дончо said, on 31 август 2008 at 23:11

    Какви иероглифи, къде? Някъде в Созопол ли са ги начертали :) ? Защото ако е така – прави са, Созопол е в изконно китайски земи, които навремето сме откъснали :)

  2. apieceofme said, on 31 август 2008 at 23:16

    Хаха :))) Ммм, в Созопол ги начертаха, ама направо на нас :D (Временна татуировка.)

  3. Дончо said, on 31 август 2008 at 23:45

    Ааааа!

    А защо временна е задраскано :) ?

  4. apieceofme said, on 1 септември 2008 at 0:05

    Защото ми звучи твърде детски и някак смешно :) Представям си лепенките, които се падаха от разни игри, когато бяхме малки. Тези са с кана, за хора, които или не могат да траят на болка (като мен :)), или не са сигурни какво и къде искат. По-скоро си е драскулка, отколкото татуировка, но отдалече няма много разлика :))

  5. katia said, on 22 септември 2008 at 20:22

    Есента е и моята пролет. Поздрави за еднаквото мислене ;)

  6. […] след последната пиеса, на която […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: