Бързай бавно

Красиво

Posted in personal by Мария Василева on 28 август 2008

Представяте ли си какво е да си спомняш деня, в който си срещнал някого… Не само месецът, годината, обстоятелствата… Всичко.

Да помниш ден, в който все още нищо не е било сигурно и нищо не е подсказвало, че след време точно това момиче/момче ще се превърне в човека, с когото четвърт век по-късно ще празнувате датата на своето запознанство и началото на своята любов. И двамата ще помните. Всичко. И винаги.

Дали и за нашето поколение са отредени подобни приказки?

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. boxedmind said, on 28 август 2008 at 22:21

    Във всяко поколение има хора, които ще помнят такъв ден, и такива, които няма. Важи и за нашето.
    Аз помня едно такова *всичко*. Помня и *всичко* за края му.
    Един приятел казваше, че май всеки си има по някой, за който се сеща така. Май ще се окаже прав.

  2. pippi said, on 5 септември 2008 at 17:34

    Хм…не знам, но аз имам един човек, за който си спомням как се срещнахме за пръв път. После цяла година не се виждахме. Дойде с букет маргарити, още си го спомням.
    Сега пак сме разделени, но знам че може би след 10-15 години ако се срещнем пак ще си спомням…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: