Бързай бавно

Очакване

Posted in day by day by Мария Василева on 17 юли 2008


В очакване на чудо…

Вкъщи- на работа- вкъщи- на работа- вкъщи- на работа…

Не минава ден без да си припомня приказката как всеки един от нас върви по своя път, натоварен с кълбо болка/мъка/тъга и задачата ни не е да увеличиваме чуждите (чрез оплакване или споделяне), а обратното- да отнемаме от тяхната болка, нашата да таим. (преразказано по памет).

Пак има много за което да пиша- за намиране на Надежда там, където никой не я вижда, за силата на положителното мислене, за даването на кураж и отнемането на такъв, за сънища, които предсказват, за величието на човешкия дух, за Любовта не само на думи, за добри хора и добри постъпки…

Но всички те, по един или друг начин, водят началото си от тъмното…от там където понякога не се е прокрадвал дори един-едничък лъч светлина, за да се стигне до история, чийто край стопля сърцата. За да се стигне до сълзи от радост.

И аз искам такава история.
Искам Чудо, за което да разказвам, за което да съм благодарна…
Не само аз.

Блогът ми носи заглавие, което предполага текстове, изпълнени с Радост, Щастие, Любов, Надежда.
Предполага подаръци под формата на усмивки и шепа добро настроение.
Автоматично изключва текстове, в които се говори за … каквото-е-преди-Чудото.
…но се страхувам така, както никога досега… а винаги, когато ме е било страх съм намирала утеха и убежище в думите… неподредени, объркани, без смисъл, с грешки, но пък мои…

Страх ме е.
Защото не знам за какво да се моля.
Не знам дали не е егоистично да молиш Бог да запази жив човек, чието последващо възстановяване е под въпрос.

Страх ме е.
Защото любим човек ще заживее с незаслужен товар.
И нито едно от изреченията “ било е за да стане” не ще стигне до него.

Страх ме е.
Защото не съм готова.
Но пък и не мисля, че някога ще съм.

Страх ме е.
Защото се чувствам безсилна.
А една душа се бори за глътка въздух.

Мога ли да бъда сигурна?
А ако там горе е по-уютно?

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Jimbo said, on 17 юли 2008 at 15:36

    ииих че завързано, ама какво да се прави
    – просто такива са си въртележките житейски
    (и пак)

    http://www.vbox7.com/play:5d6f6282

  2. Jimbo said, on 17 юли 2008 at 16:44

    А и още една песничка за брега, морето, Бургас и неговите трудови хора …

  3. DiA said, on 18 юли 2008 at 8:53

    :*:* Нали знаеш, че съм до теб…(и буквално;), погледни наляво)…
    Това, което аз си казвам в такива ситуаци (в които съм безсилна да направя каквото и да е и всичко е в ръцете..на съдбата, Бог или не знам и аз какво..), е, че така е трябвало да стане, така е било най-добре за всички…Замисли се за такива ситуации и дали наистина в последствие е станало това, което в момента ти се струва най-доброто…

  4. VeSkO said, on 19 юли 2008 at 1:22

    Ако можем да ти помогнем по някакъв начин, просто кажи…

  5. pierrot said, on 19 юли 2008 at 12:11

    Дано да се случи чудото!

  6. Иван said, on 19 юли 2008 at 14:58

    Дано…

  7. apieceofme said, on 19 юли 2008 at 23:25

    Благодаря на всички. Може Чудото да е отишло някъде, където е било по-необходимо…

  8. […] дойде голямото лошо. Задушаваща, пронизваща болка. Сълзи, които единствено таблетката белергамин успя […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: