Бързай бавно

Вяра

Posted in music, personal by Мария Василева on 12 юли 2008

Natalie Imbruglia- That Day

Някои дни започват с усмивка, с настроение, с нова прическа и с изрисувани пеперуди по ноктите- толкова истински, че още миг и ще отлетят и ще вземат и теб с тях…

Но деня не винаги си личи от началото.

Минути по-късно видях една от най-тъжните гледки в живота си. На безизразни очи в безжизнено тяло, макар сърцето все още да тупти.

Понякога проблемът не е дали линейката ще дойде на време, а кой ще е вътре.
Нужни са сили, за да извикаш втора, да противоречиш на „нищо страшно няма“ без да имаш медицинско образование, но пък ако имаш късмет от нея може да излезе лекар-спасител. Такива, каквито всички трябва да са, уж. Който не се предава, който полага усилия, на когото му пука за пациента.

Сега остава надеждата, че има и други такива лекари. Остават молитвите.

Живота е цикъл, който не може да бъде прекъснат. Едни се раждат, други си отиват…
Но колко е хубаво, когато всички са заедно.

Като по-малка бях прочела някъде, че според гърците „който е живял 70 години, нищо не е живял; тогава започвал живота на човек“.

Повтаряла съм го милион пъти от тогава насам. Дано и там горе някой вярва в същото.

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] дойде голямото лошо. Задушаваща, пронизваща болка. Сълзи, които единствено […]

  2. […] а се загубвах в отнесено говорене и метафори (виж тук и тук), и сега още говоря за баба като да е между нас, и […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: