Хайде на морето

Никога не съм разбирала ентусиазмът, настъпващ май/юни и изразяващ се най-кратко в „искам на морето!“. („на“ морето пък най-малко го разбирам)

Живея на 10 минути пеша от бургаския плаж.
И на 7 км от Созопол.

Като малка прекарвах 3 месеца по плажовете, но не за по час-два, а от 9 сутринта до 6 следобед.
К-г Златна рибка, Каваците, Градина, Веселие, Дюни, Юг, Арапя, Делфин. Плюс плажа до резиденция Перла в Приморско.

Сега пари да ми дават, не ходя на плаж :)
От кажи-речи 7-8 години съм с максимум 2 бани на лято и с право мога да бъда обявена за най-белия човек в Бургас :D До мен сестра ми изглежда като негърче.

Този петък с приятели отидохме до Ахтопол на бунгала. (за тези, които са се запътили натам- отсечката Царево-Ахтопол е ужасна, но едва ли очаквате друго)
Тихо, приятно, спокойно, без наличието на много комари ;-) , информация, заслужаваща да се отбележи, защото това лято са направо ад.

На сутринта някои се пекоха на слънце :), а други четяха книжка от капанче на капанче. Разхождах се по брега с дълга бяла пола и бял потник с (полу)гол гръб, а един познат каза, че съм му приличала на съпруга на английски лорд :)) Само голяматa капела ми липсва, добавих.

Обичам морето, но за разходки.
Рано сутрин, когато слънцето изгрява или късно вечер, когато луната е образувала пътека…
Когато е достатъчно тихо, за да чуеш вълните.
Когато въздухът е друг.
Когато искаш само да вървиш – бавно, безмълвно- за ръка с някой друг, от време на време да вдигаш глава към звездното небе и тихичко да произнасяш „Благодаря“ , а сърцето ти да прелива от Любов.

*Спомних си за „Дали морето пази мечтите ни?“*

11 thoughts on “Хайде на морето

  1. Любопитно е…защото си мислех, че морските хора сте свързани с морето, плажа и техният аромат :) ОСОБЕНО в Бургас – стига града и хората да не са се променили много от преди 10-тина години, когато живят една зима там.
    Но някак си не мога да го усетя – любовта към морето, тъй като съм ходил 2 или 3 пъти през последният си съзнателен живот, но виж в дунавската градина…:)

  2. Странното е, че всички си мислят, че ‘морските хора’ са свързани с морето…

  3. Ами да :) Установих, че като кажа, че предпочитам да не ям риба, и всички казват – „Е, вие от Дунава не ядете ли?!“…Същата работа.

  4. @pierrot: сега ме разбираш, нали :) казвай го по-често, реакциите на хората са много забавни ;-)

    @aeren: те са свързани, но не само по добре известния и твърде комерсиален начин, а и по друг по-магичен, по-необясним… Аз не мога да живея без море :)

  5. Значи, проблемът в в моя телевизор…
    А реакциите на хората наистина не са за изпускане! лол

  6. И аз имам същото отношение към морето. Предпочитам вечер да седя на брега, да гледам морето пред мен и да слушам всички звуци. А най-вече вътрешния си глас.
    Мир!
    Багера

  7. А бе друго си е да си цопнеш табаните, както веднаж чух да казва един изгорял на потник, съботно-неделен пришълец на един вълнолом на северното черноморие, докато едно цинге ни събираше очите с майсторски бърз улов на едри попчета…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s