Бързай бавно

Принципно…

Posted in day by day by Мария Василева on 3 юли 2008

Принципно има много неща за които да пиша…

За това как започна стажа ми в едно „сладко предприятие“ :)) и колко готини са всички около нас. Как никой не ни има за „офис асистенти“ и всеки сам си прави кафето- и първото, и второто. Как разбрахме, че дългите формули, които ни карат да учим в университета са загуба на време, защото за целта си има програми (!) и как осъзнахме, че в ИУ-Варна (все пак) има предмети и преподаватели, които си разбират от работата и как бих искала да съм посещавала един от курсовете от първия семестър на 3 курс, който съм пропуснала поради известни причини.

За впечатленията ми от не-малко-коментирания-вече филм „Сексът и градът“, който гледах с Дил в понеделник, след като целия предиобед едва ли не не можех да се движа и ми се наложи да взема първото си болкоуспокояващо. Btw Дил= Dance :)) плюс още: съученичка от 8 клас, много добра приятелка от 11, една от най-добрите ми приятелки малко след 11ти клас. Същата с която ходихме при едни и същи учителки за кандидат-студентските изпити, влязохме една и съща специалност и бяхме разпределени в една и съща група, заживяхме заедно, а сега правим и стаж заедно- в едно и също предприятие, в един и същ отдел, на едно бюро :)) Съдба, а?

За усмивката, която се върна :)

За това как днес вървях по улицата и мислено разигравах диалог, който бих могла да водя с човек, с когото отдавна не сме се виждали, ако се видим, може да не се поздравим, ако се поздравим, може да е само с едва доловима усмивка, ако има и реч- не би била повече от сухо „здрасти“.

За това как докато досега везните бяха наклонени в полза на кариера в ЧР, сега са в полза на Продажби. Ще видим докога.

За това как отказвам да пиша на едно любимо-мое-лично местенце, което стои затрупано от дрехи, вече втора седмица. Имам време, но сякаш нямам желание… Не искам да се връщам към спомени, да правя равносметки, да описвам, анализирам и пр. Още не. Все едно бягам, само че не знам от какво и защо.

За това, че от 2-3 години си мислих как не е толкова важно да обвържеш живота си с друг. (т.е. човек може да е щастлив и сам), но сега пак съм от другата страна. И не е заради Любовта, която според някои трае 3 години, според други повече или по-малко. А защото е по-лесно да си с някой друг. Като спукаш гума, примерно.

За това, че миналата година по това време две сладурани ме посочиха за играта „8 неща, които не знаете за мен“ и се чудя има ли смисъл да отговоря сега (виж тук и тук). Но какво мога да кажа- 1) продавала съм дини в Приморско, 2) не обичам да ходя на плаж, не мога да плувам и не ям риба, 3) лесно мотивирам приятели за неща, за които сама не мога да се мотивирам, 4) давам съвети за връзки без да имам това право, 5) носталгично се усмихвам при вида на „най-романтичното момиче“ във facebook и се питам „какво стана?“, 6) от 2 години имам шоф. книжка, а съм карала веднъж от с.Веселие до с. Ясна поляна и обратно,7) от 1 януари 2006 досега съм изписала няколко тетрадки с цел ако един ден се загубя, ако си задам въпроса „как стигнах дотук“, „защо разсъждавам така“ и т.н.. да намеря отговора там, 8 ) от доста време в главата ми се върти една бизнес идея :)), която на есен смятам да пробвам… Опс, докарах ги до 8 ;-)

За това как обичам хора, които могат да се веселят навсякъде. Които понякога могат да правят компромиси и да пренебрегват детайлите.

За това как в неделя гледах btv и предаване за американци, които са тук от Корпуса на мира… Сладури, които ме накараха да се запитам а ние какво правим, което да е полезно не само за нас? Преди години бях в БМЧК, май пак ще ги посетя. Искам да съм по-полезна.

За това как съм загубила желанието си за кафета и дискотеки. Как се измарям от нищото, а само преди две лета ставах в 6, бях на шоф. курсове в 7, в 8 30 си хващах автобуса за Сл. бряг, от 10 до 7 бях в офиса, към 9-10 в Бургас, до 1-2-3 навън и после пак. Понякога дори не спях. И не се измарях(!), а сега се връщам и лягам за поне 20-30мин.

Принципно за много неща има да пиша, само не знам кога. И дали въобще ще стигна до тях, има ли и смисъл. Имам нужда известно време само да чета писанията на Другите, на вас :))

Не знам защо, но усещам някаква празнина…

9 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. boxedmind said, on 4 юли 2008 at 10:41

    Ааааа, ти хем обясняваше, че вече си голяма, хем искаш да можеш да ходиш на лов по дискотеките до 4 сутринта и след това в 6 на работа. Къде дават така?

  2. apieceofme said, on 4 юли 2008 at 10:56

    Е, аз не се оплаквам, а само констатирам факти и състояния :) Като цяло, обаче, никога не съм била привърженичка на тезата, че видиш ли, като започнеш работа и забавленията свършват… Трябва да има баланс :)

    *а и не би трябвало да се чувствам изморена, защото не ни натоварват кой знае колко много*

  3. danceallnight said, on 4 юли 2008 at 11:44

    :) Първо мерси..Второ, не е лошо, че вече не правиш същия маратон. Така пък по-редките излизания ще са по-интересни и ще ги очакваме с нетърпение и вълнение…

  4. Anchett said, on 4 юли 2008 at 11:52

    много се забавлявах на 8-те неща, които не знаехме за теб :)) интересно ми е, как изживяваш фазите на промени (не само емоционални, но и чисто пространствени) … :)) пиши по-честичко, бе :) Усмивки!

  5. asktisho said, on 4 юли 2008 at 12:47

    Имаш страхотен стил на изразяване! Пишеш леко и увлекателно. Бих прочел новела, сценарий, разказ или книга, написани от теб, независимо на каква тема, само заради стила. И това не са комплименти. Това е професионално мнение. Мисля, че разбирам от текст. Всъщност, аз от нищо друго не разбирам… Ако бях на твое място, щях да се занимавам с нещо, свързано с писане. Природата е дала, защо не се възползваш от подаръка?

  6. apieceofme said, on 4 юли 2008 at 16:56

    @asktisho: благодаря за мнението ти :)) един ден може и аз да имам срещи с читатели… нищо не се знае ;-)

  7. boxedmind said, on 4 юли 2008 at 20:19

    „…целият живот не е щракане с пръсти. Че вече-ни-е-време, че дори сме закъснели…Вече сме Големи.“
    Големите не правят така:
    „ставах в 6, бях на шоф. курсове в 7, в 8 30 си хващах автобуса за Сл. бряг, от 10 до 7 бях в офиса, към 9-10 в Бургас, до 1-2-3 навън и после пак. Понякога дори не спях.“
    Не ме питай защо. Аз съм малък още. Като порасна обещавам да ти кажа. :]

  8. astilar said, on 6 юли 2008 at 23:22

    :) Съчетаването на ЧР и Продажби е възможно, даже вече ми се е случило. :)
    :) И това с тетрадките също :)
    Добре дошла в българия, радвам се, че ти харесва. Не ти пожелавам, но съм сигурна, че няма да останеш задълго тук. :)
    Поздрави от нас!

  9. slideworld said, on 14 юли 2008 at 12:09

    Бих ти препоръчал една книжка – която мога да обясня като доста лесно усвоима и полезна за здравето на всеки един!!!
    „Петимата тибетци“ от Кристофър Килам (ИК Кибеа)

    За тези си проблеми със хубавия сън и много други дребни проблеми смятам ,че можеш да разрешиш с 5те упражнения които са описани. Просто съвестно ако ги изпълняваш и продължително време , няма да ти отнемат повече от 10-15м сутрин и/или вечер!!! А смятам , че ще ти помогнат да възвърнеш енергията си!

    Също така са включени и няколко техники за правилно дишане.

    Не струва скъпо – дано си я купиш и да пробваш и да бъдеш щастлива , усмихната и изпълнена с енергия . Отиди по планините за седмица ако имаш време. Направи нещо различно от това което правиш редовно (танцувай , пей , рисувай или каквото и да е което би те разтоварило)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: