Бързай бавно

Без билет за връщане

Posted in Traveling... by Мария Василева on 27 юни 2008

Последната седмица във Варшава мина като миг. Или по-бързо.
Не успях да се сбогувам “както трябва” нито с любими хора, нито с любими места.
Може би така е по-добре, въпреки, че никога не съм разбирала хората, които избягват сбогуванията.

Тръгнах щастлива, доволна, благодарна.

Не отроних ни една сълза.

Дни наред момичета и момчетата, независимо от народността си или от годините, плачеха като деца- без да се срамуват, без да прикриват сълзите, с глас…
Бях сигурна, че и с мен ще е така, но не би…

Може би защото всички те се обръщаха към изминалата година като към най-добрата им година в живота. Не в живота им до този момент, а като цяло.

А аз си мисля, че от тук нататък ме чакат все по-хубави и по-хубави.

Тръгнах си изпълнена само с положителни емоции и спомени, към които винаги ще се връщам с усмивка.

Нямах “goodbye party” под формата, която заминалите преди мен имаха, защото бях една от последните… А може би имах по-хубаво.

Обаждане в ранното петъчното утро направи така, че плановете ми за спокойно и тихо (тук равно на безлично) “сбогуване” с улиците и живота на града, се изпариха за секунди.

Подариха ми невероятни (+ последни) следобед-вечер-утро.
Бяха още по-вълшебни, защото идваха от някого, когото не очаквах. И този някой не искаше и не търсеше нищо в замяна- просто една хубава вечер в смях и шеги, с много настроение и малко танци.

Качих се в автобуса сияеща…
Заспала съм в момента, в който седнах на същото 19-то място, което бе мое и през март, само, че автобусът бе друг.
Не съм усетила нито кога сме излезли от гарата, нито кога от Варшава. Събудих се няколко часа по-късно, за да заспа отново. Цялото пътуване премина в сън. Без записки до прозореца.

И само се усмихвах, усмихвах, усмихвах…

***
Радвам се, че съм в България, но не е заради носталгия по родното.
От един определен момент там започна да ми доскучава…
Имах нужда от поредната промяна.
А и все повтарям как нямам търпение да започна “истинския си живот”, който сега свързвам с по-големи отговорности и с “истинска работа”.
Живот и здраве другата седмица започвам стажа си и вече нямам търпение.

***
Чета книга, която не ми е толкова интересна, но ми напомня за един човек…
Кара в съзнанието ми да се преплитат спомени с мечти.

***
Бях нарекла периода на предното си завръщане в България- “период на адаптация”.
Промяната, която бе настъпила в мен, не се харесваше на всички.
Аз пък не харесвах как всичко си е същото.

Промяна винаги трябва да има. Понякога застоя е по-страшен от “промяна към по-лошо”, защото дори тя в един момент може да се окаже мотиватор за нещо по-добро, може да ти предаде важен урок (помните приказката за отблъскване от дъното), докато виж, застоят, застоят винаги е стъпка назад.

Питаха ме “защо съм станала толкова сериозна” и в тона им се четеше само тъга, укор, разочарование… А на мен ми беше неудобно да отвърна, че целият живот не е щракане с пръсти. Че вече-ни-е-време, че дори сме закъснели…Вече сме Големи.

Не знам защо, но отсега си правя планове за “бягство” през уикендите към място, далече от хора, шум, мръсен въздух и интернет ;-) Странно е колко малко години са изминали от не-желанието ми да ходя на същото това място…

Една сладурана ми зададе много интересен въпрос:

“Не смяташ ли, че връщането ти тук е връщане назад?”

Не, не смятам. Дори си мисля, че е стъпка напред. А и сега (малко или много) разполагам с нужното ми знание сама да компенсирам разликите, дупките…

***
Понякога имам чувството, че никога не съм си тръгвала…

10 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Марко Поло said, on 27 юни 2008 at 14:11

    Welcome home,
    и понеже смятам, че си достатъчно разсъдливаа, моля виж коментара на Марко Поло, в блога на Eneya, мисля че беше http://eneya.wordpress.com във връзка с един друг блог http://dreamkeeper.eu
    и си кажи мнението там. Ще ми е интересно…

    Поздрави
    Марко Поло (блогопътешественик)

  2. Марко Поло said, on 27 юни 2008 at 14:52

    Току що идвам от http://dreamkeeper.eu където преди време прочетох рубриката “Като Рицарите” и реших да коментирам веднага след коментара на
    ********************************************************************
    lady Marian на 11 June 2008 в 11:21
    Готино разказано, но във вариантите, които аз съм чела, това което искат жените е ДА ИМАТ ВЛАСТ НАД МЪЖА

    (От тук идва и объркването – кое е еманципаци я и кое – феминизъм )
    ********************************************************************

    Просто добавих, че съм съгласен с lady Marian и че това ” … жените да имат власт над мъжа” в пълна степен лъха от писанията в блога. И какво се случва – просто коментарът ми не се публикува. Очевидно в този блог се предпочитат куртуазните хвалебствия. Смятам обаче, имайки пред вид обществената активност и то в различни направления, че блогърката, преди да се опитва да подрежда света по свой образ и подобие, е по-добре да подреди себе си и се освободи от собсвените си комплекси и предразсъдъци и особено от неподплатеното си чувство за превъзходсво, което личи пък от “потупването по рамото на коментиращите там”, защото другото е просто демагогия в най-чист вид.
    Въпреки, че човек е такъв какъвто си е и не подлежи на промяна, а само се рафинира, ми е интересно да разбера Вие Какво Мислите?

    Поздрави
    Марко Поло (блогопътешественик)

  3. boxedmind said, on 27 юни 2008 at 15:28

    След краткото прекъсване, през което мислех, че превозът ти е объркал някой завой, се радвам отново да прочета нещо в този блог.
    Като бонус идва най-интересния бот, който съм виждал – блогопътешестващ из интернет пространството :D

    Къде ще стажуваш, живеейки също толкова истинския си живот, колкото и преди?

  4. pierrot said, on 27 юни 2008 at 21:46

    Добре дошла на родна земя :)

    Изключително интерес и позитивен подход имаш към разделянето с място и хора, които са били твои дом за близо година, което показва, че наистина търсиш вече Живота. Успех в намирането му, и ако позволиш един съвет: недей да мислиш, че си голяма докато животът не ти даде да разбереш, че нямаш друг избор. После е тъжно като се сетиш колко си изпуснал…
    Както и преди ти казах – аз нямах нормален студенстки живот именно заради необходимостта да бъда голям и сега ми е яд зверски….

  5. apieceofme said, on 29 юни 2008 at 9:44

    @ Марко Поло: аз не търся власт над мъжа :)

    @ boxemind: и да беше объркал някой завой, нямаше да забележа ;-) но откакто съм се върнала само бягам насам-натам и затова блога беше в почивка… Ще стажувам във външнотърговския отдел на едно бургаско предприятие, което прави много вкусни нещица :)

    @pierrot: По принцип трудно се разделям с места и хора и този път не знам защо така се получи…
    Не трябва да те е яд- всяко нещо се случва с причина, в повечето случаи за по-добро ;-) А аз догодина (живот и здраве) завършвам, затова ми е време поне да се преструвам на Голяма :))

  6. boxedmind said, on 29 юни 2008 at 11:11

    Успех и внимавай с калориите :>

  7. Anchett said, on 29 юни 2008 at 11:40

    добре дошла вкъщи :) С теб трябва да си говорим още много по тая тема, тъй като на мен ми се въртят подобни планове из главата и ми е интересно друго мнение (и друг опит). Поздрави много от мен :)

  8. Марка Поло said, on 2 юли 2008 at 14:41

    Reply to APieceOfMe: Ами момчета какво чакате…? :-)))
    Поляците с предимство ли са? А този морски полски как е? В Пшебжешчине шонж бжми в шчине.

    Въпросът обаче, почерпен от конкретния и твърде наивен блог-мухоловка, е по-общ, заради съществуващата възможност за осъзнато манипулиране. А иначе има какви ли не и направо сбъркани сайтове и блогове.

    Затова, както се казва, пием вода от проверени източници:

    http://www.jango.com

    http://www.audiorealm.com

    Приятно лятно настроение
    Марко Поло(многоблогопътешественик)

  9. Марко Поло said, on 2 юли 2008 at 18:25

    Хей момчета, ама какво чакате …
    Поляците ползват ли предимство?
    В Пшебжешчине шонж бжми в счине – моя морски полски как е? :-)))

    Ето Ви и малко музика за настроение:

    http://www.jango.com

  10. […] ми вечер във Варшава миналата година, бе една от най-хубавите ми […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: