Бързай бавно

Mixed

Posted in Traveling... by Мария Василева on 18 юни 2008

Преди 2 часа се върнах от (уж) най-красивия град в Полша. Вроцлав.
Не останах впечатлена, не поисках да се върна отново, но си изкарах прекрасно…
Настроение да имаш…

Пътувахме близо 6 часа. Хубавото е, че до прозореца времето минава по-бързо, или най-малкото по-приятно.

Тъжно е, когато човек, с когото си живял една година си тръгва, а не ти е (истински) мъчно.

Мъчно ми е до толкова, че сме си прекарвали добре, но определено няма да ми липсва.
А има хора, чиято липсва усещам след един-единствен разговор.

Разбирахме се прекрасно. Без нито веднъж да се скараме! ( С Дил войни водихме :D )

Но пък сме толкова различни.

Тя повтаря нон стоп колко мрази промяната или как пътуванията и сега са най-прекрасното нещо, защото в бъдеще (когато ще зависи от нея да пътува или не) може да няма.

Не знае какво иска да работи, но затова пък има някаква оферта за скучна чиновническа работа, където нищо нямало да прави, но пък плащали добре. И това и стига.

Ползва кибритените клечки от двете страни и взима всичко що е безплатно или що е общо… („на тях не им трябва; ще купят друго; това си е спомен“ )

И най ама най най най-важното: не вярва в себе си.
Има още много, но спирам тук.

Толкова песимизъм (ми) вреди.

Нямам проблеми да живея и да се разбирам добре с човек, различен от мен.
Но не мога да го усетя близък. Не.

***

Слънцето тук е огромно :)
Споменавала ли съм, че още към 4 слънцето вече е изгряло и е ден

***

Днескашната дата (по принцип) е специална.
„Специалното“ и избледнява от година на година…
Чувството на празното започва да взема превес…

***

Трябва да направя важен избор.
Да избера знания, вместо отворени врати към престижна институцуя.
Времето е ограничен, невъзобновим ресурс, към който трябва да се отнасяме внимателно…

***

Има красота, която може да причинява болка.
Има грешки, за които един ден може да благодарим.

***
……….

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. razmisli said, on 18 юни 2008 at 15:45

    Била ли си в Краков? На мен той ми е любимият.
    Две други, различни помежду си, но силни преживявания, към които съм се връщала впоследствие. Аушвиц и солните мини във Виеличка.

  2. apieceofme said, on 18 юни 2008 at 23:41

    Да, и ми хареса много :) Въпреки студа и дъжда, въпреки, че се разболях…

    За Аушвиц имам написано-недовършено, но всеки път като се връщам към него и настръхвам… Видях го през октомври и ни казаха, че есента и зимата е най-доброто време да се посети, защото всички бяхме нахранени, наспани, облечени и замръзвахме, а какво ли е било за хората, затворени там…

    Солните мини бяха невероятни :) Имам много хубави снимки от там, скоро трябва да споделя :))

  3. danceallnight said, on 19 юни 2008 at 21:40

    4estita godi6nina, milo :)
    haide pribirai se ve4e, 4e pak zapo4na da mi lipsva6…ama samo malko ;)
    cunki i gu6!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: