Бързай бавно

На гости вместо на кафе :)

Posted in day by day by Мария Василева on 13 юни 2008

*Най-хубавите неща се случват без да ги планираме… *

Случайна среща с приятел във фоайето на общежитието бе последвана от покана да хапнем някъде. Съгласие, но с уговорката да е нещо сладко.

„Ок. Знам едно местенце, на няколко минути от тук.“

Вървяхме по разни малки пътечки измежду блокове, които са 1:1 като нашите, и стигнахме до мястото…

Не знам колко пъти повторих „тук е толкова толкова прекрасно!“.

Не знам колко време не казах нищо друго, защото се чувствах като в галерия, която трябва да разгледам…

Старинни мебели, плюшени играчки, картини и книги…
И една огромна черна котка. Два пъти по-голяма от моето куче.
И една сладурана, която се разхождаше по чорапки и взе поръчката ни с “ Как мога да ви направя щастливи?“. (без да прозвучи и грам фалшиво или изрепетирано!)
Аз вече бях…

Избрах маса с два стола, на един от които огромен мечок. Попитаха ме дали искам да го преместят, за да седна по-удобно, а аз им отговорих, че заради него съм избрала мястото.

Момчето, което ме заведе там, е французин и ми обясни, че такива места във Франция наричали bobo… От „un bourgeois-bohème“.

Няколко минути по-късно сладураната се извини, че е забравила да спомене, че можем да си изберем и музиката, която да слушаме. На тръгване ни пожела лека нощ. Нямаше „време е да оправим сметката“ или „сменяме смените“.

Все пак решихме и ние да тръгнем…

Попитах защо атмосферата на това място е така-различна и вълшебна.

Обяснението- собственичката била на 32, но с душа на дете и огромно въображение. Художничка. Тя е направила всичко… Тя избирала специално и хората, които да работят там.

На нея трябва да благодарим, че се чувствахме все едно бяхме попаднали в машина на времето. Че се чувствахме повече на гости, от колкото на кафе.

На тръгване същата сладурана беше седнала на земята и гледаше с такава любов … едно паяче.
Аз къде на шега, къде не, казах как ако го бях видяла, най-малкото щях да се изплаша.

„Но защо? То не може нищо да ти направи… То е толкова крехко и безащитно създание!“

После го взе и го пусна навън.

Поговорихме още малко с нея и с още едно момиче и момче, всички така мили и такива сладури, че те оставят без думи и не ти се иска да си тръгваш. Точно като на гости на добри приятели.

По пътя за там-където-сега-е-вкъщи се питах защо открих това местенце чак сега?…

П.П. По закона на Мърфи, за първи път от много време насам бях забравила фотоапарата си… Но скоро ще отида пак и после ще ви покажа магията :) За да се докоснете и Вие до нея.

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. niki said, on 13 юни 2008 at 13:16

    очаквам снимките, че ми стана интересно :))))

  2. Eneya said, on 13 юни 2008 at 15:16

    Само не разбрах, това в кой град?

  3. Котарака в чизми said, on 13 юни 2008 at 15:28

    Hi there, anybody home?
    Винаги ми е било интересно какво кара хората да си водят публично лични бележки, защото дори и да са интересни, те са все пак лични, или по-скоро предназначени за тесен кръг приятели. Какви дупки се запълват по този начин? И още един въпрос (просто не познавам системата и нямам опит) – Вие виждате ли използвания от мен e-mail address или той се съхранява някъде от WordPress.com и може би се предоставя на собственика на блога при поискване или друга причина?
    P.S. Не е нужно да бъдете изчерпателна и подробна!

  4. apieceofme said, on 13 юни 2008 at 15:57

    @ Eneya: Във Варшава :)

    @ Котарака в чизми: Започвам отзад напред :)

    Email-a го виждам само аз. (Поне така си мисля :))
    Не мога да говоря в мн. ч-ло, но каквото мен ме кара да пиша в блог е „илюзията, че имам за какво и на кого“ :) 99% от приятелите ми не знаят, че имам блог; ако знаят, са забравили; ако знаят и не са забравили, то не обичат подобни нещица, затова не го четат и моят блог е по-скоро самотен от към оф лайн приятели, но пък отворен за много он-лайн такива :)

    Не мисля, че става въпрос за попълване на дупки. Аз личнo го използвам за споделяне на кога полезна, кога не толкова полезна информация („лични бележки“) като „полезността“ естествено е пречупена през моето си възприятие… Като бях малка исках да следвам журналистика и понякога мисля за блога като блед вариант на тази ми мечта. Друго, друго… Помага ми да подреждам мислите си и отделно от това лесно мога да видя „промените“ в себе си и в живота си, като щракна на архива и се зачета от първия пост, та досега… Плюс това попадаш сред други блогъри :)) и разширяваш кръгозора си.

    Това, което ме кара да продължавам да пиша е, че от време на време в пощата ми се появява някой усмихнат email от по 2-3 реда, от непознат, случайно попаднал тук и който иска да ми благодари, че съм го накарала да се усмихне и съм допринесла за доброто му настроение… А аз после скачам до тавана от радост, защото тази причина си струва най-много от всички :)

    Feel free to write me again in case you have any further questions ;-)

  5. Котарака В Чизми said, on 13 юни 2008 at 17:13

    Благодаря за изчерпателния отговор. Предполагах, че е сорт „open door(window) communications“. Както се казва няма лощо – щом ви кефи.
    Ако Eneya е име то Във Варшава навярно тогава е презиме и фамилия :-) нали? А за e-mail или го виждате или не и понеже аз пък обичам да експериментирам, пратете ми на e-maila едно Бау-бау за проверка (видях там някъде някакъв ваш на abv). Между другото, очевидно може да се ползва измислен, но според каноните написан e-mail адрес. Ами това е и много поздрави на Варщава :-).

  6. Све said, on 14 юни 2008 at 10:50

    Как се казва мястото че не разбрах…да знам като ида във Варшава де…

  7. apieceofme said, on 14 юни 2008 at 13:05

    @ Све: Не знам, защото в тъмното нищо не видях :D Но утре замислям да прескоча до там за неделното добро утро :) и ще си запиша. Малко ще е сложно да се намери, защото не е някакво популярно местенце, ами по-скоро квартално, но с питане винаги ще стане :))

  8. […] Публикувано в: day by day — apieceofme @ 3:48 Ето ги и обещаните снимки ,но с уговорката, че фотографските ми “умения” […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: