Бързай бавно

Пръв сред слаби или последен сред силни?

Posted in Question marks by Мария Василева on 9 юни 2008

Какво бихте предпочели, ако имате право на избор:

а) да сте пръв сред по-слаби, или
б) да сте последен сред по-силни ?

Обикновено хората желаят да свържат живота си с някого, над когото да доминират. (“Доминирането” предполага наличие на власт/ сила и пряко се свързва с теориите, които поддържат тезата, че човешките създания са несъвършени и с вродено желание за власт. Поради факта, че живеем в 21 век, се абстрахирам от силовото доминиране и имам впредвид „мисловното“ или „духовно“ доминиране)

Аз предпочитам да съм последна сред по-силни.
Обичам да съм сред хора, които да ме мотивират чрез знанията си.
Човек, който знае по-малко от теб, няма как да те мотивира, нали?
Това, разбира се, означава и поемане на риска от време на време да се чувстваш глупаво и не на място.
Предполага нон-стоп напредвара и догонване.

Тук е и препъни камъчето за хората, които предпочитат отговор а).
Признаването на не-знанието, въпросите, чийто отговори се губят, не са по вкуса на всекиго.
Голяма част от хората, обичат да се чувстват по-… (красиви, умни, забавни и т.н.).
Ситуация а) върви и с голяма доза самочувствие (било то измамно), което често я прави по-привлекателна.

Аз предпочитам да се чувствам глупаво (в този контекст), отколкото някого да се чувства глупаво пред мен.

Последното не би ми дало нищо.
Първото ме обогатява. (Когато не знаеш нещо и не искаш втори път да се почувстваш глупаво, намираш начини да го научиш. )

Да си пръв сред по-слаби те ограничава.
Да си последен сред по-силни ти осигурява пространство за растеж.

Това ме навежда на въпроса как избирате приятелите си? *Макар този случай да е малко извън темата, тъй като изключва екстремните ситуации в отговор а) и б) *

Достатъчно ли е само да може да се веселите с тях и/или да изслушвате личните си драми един на друг?

При мен не е. „Избирам ги“ по наличието на двустранен поток информация/знания. (Предполагам и те мен така.) Не може само единият да дава, нито само другият да взема.

Веднъж едно момиче ми каза, че подходът ми е грешен, че звучи като “използване”. Може и така да е, но е използване един-друг. (въпреки, че думата „използване“ събира твърде много негативизъм в себе си).След разговор с приятел, трябва да има обогатяване на два свята- твоя и на Другия. Иначе няма смисъл. (Разговори, които могат да се преразкажат с „бла-бла-бла“ или „нищо интересно“ са приятни, весели, разтоварват, но ако хората, с които се случват остават винаги на това ниво, то не мога да ги нарека приятели. Познати, без които не мога и на които много държа, да, но не и приятели.)Истинското приятелство, според мен, може да се случва сред “равни”. Ако само единият знае, то приятелството е по-скоро наставничество (или менторство, защото звучи по-добре). И независимо дали ти наставляваш, или тебе те наставляват, дали ти си менторът или ти имаш ментор, няма как да се създаде истинско приятелство. Появата на едностранна “зависимост” не го позволява.

Не знам дали темата предполага „верен“ и „грешен“ подход, дали отговор а) е по-добър от б) или обратното, но това е начинът по който стоят нещата при мен. А при вас?

12 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. zaza said, on 9 юни 2008 at 18:44

    И двата подхода са верни (и грешни) въпрос на гледна точка и зависи от човека.

    Аз като теб обичам да съм сред по-силни, умни и по-по-най хора. На практика обаче се оказва, че аз сред тях не се реализирам – уча се и разчитам на тях. На екскурзийка в Ирландия не мога да питам шофьора – на коя спирка да слезем, защото не съм сигурен дали ще го разбера, и защото имаше до мен човек, който знаеше по-добре английски.
    Само 2 месеца по-рано аз водех хора, по банкови клонове в САЩ да им превеждам какви документи са им необходими, за да направят банков превод до България. Също така уговарях и подписвах договори за наем за 10 човек, прекарвах ток, вода и т.н.

    Въпросът е като как да се научиш да плуваш – дали да гледаш някого как плува или да скочиш във водата разчитайки само на себе си.

    Да си пръв сред по-слаби те ограничава.
    Да си последен сред по-силни ти осигурява пространство за растеж.

    Това може и по точно обратния начин да се каже – силните те задушават, защото правят нещата по-добре от теб, заели са мястото, където можеш да отидеш, не ти дават възможност да се докажеш и т.н.
    По-слабите ти дават възможност за развитие, защото няма кой да „го“ направи, ти си човекът и всички разчитат на теб.

    Имаше някъде из учебниците една пирамида на научаването – обърни внимание на върха – най-висшата степен на научаването се получава, когато учиш другите. Т.е. когато имаш хора, които да учиш получаваш най-високата степен на познанието, а малко по-надолу май беше учене от опита (практикуване).

  2. Anchett said, on 9 юни 2008 at 18:48

    Страхотен текст !! Аз също наскоро си бях мислила (писах нещичко) за знанието и за личното ни поставяне в някакви рамки- как сами се възприемаме сред по-силни, по-слаби и тн. Бях на един страхотен семинар, където повечето участници ми бяха връстници, млади, надъхани, умни, позитивни… в един момент усетих просто огромна мотивационна вълна, въпреки че ясно възнавах, колко много аз още не зная :) точно това е коварният момент според мен. Здравословно е, когато незнанието е задвижващ механизъм. Ти си го описала много добре! Когато тоя модел се прехвърли и в личния живот, не мисля, че би имало лоши резултати. Абе, съгласна съм с всичко, което си написала, грабна ме изцяло :)))

  3. Светла said, on 9 юни 2008 at 21:57

    Мисля, че отговора засяга това,
    как човек се чувства „слаб“ или „силен“.
    Как възприема другите спрямо себе си като „по-слаби“, като „по-силни“, като „равни“…
    Зависи от това какво го стимулира в стремежа му да се развива и напредва.
    Дали желанието да се конкурира пряко с „другия“. Обикновено тази надпревара, в поголямата си част е фантазна,
    т.е фантазно се противопоставяме на някого
    или се опитваме да направим нещо, според нас по-добре от него,
    или се борим за нещо, с него в пряка конфронтация.
    Аз например мога да бъда стимулирана само с градифициране.
    Не обичам преки сблъсъци и гледам да се развивам по-скоро самовглъбявайки се и самоусъвършенствайки се. Критериите за това как напредвам, са вътре в мен. Съобразявам ги със собствената си оценка за възможностите си. Рядко поглеждам в чуждата купа.
    Но се случва -неминуемо е.
    Просто не ми е приоритет.
    Пряката конкуренция рядко ме стимулира. Създава ми напрежение, което ме натоварва излишно и ми пречи да се усъвършенствам и да напредвам.
    Има хора, които злобата, обидите, съмненията във възможностите им, от другите, ги стимулират за развитие.
    Това са хора за които целта по всякакъв начин оправдава средствата, така, че ако целта им е да бъдат „силни“, ще станат, независимо дали единствения начин това да се сбъдне е като подбират само по-слаби, на фона на които да изпъкват.
    От друга страна не обичам и среда, която не ме провокира.
    И аз вярвам в обмена.
    Да… и според мен няма по-важно от това да умеем да взимаме и даваме, че как може иначе да си взаимодействаме.
    Това е основата на зрялото общуване. Това ни прави полезни за себе си и един за друг. Поради, което и щастливи.

  4. apieceofme said, on 9 юни 2008 at 22:46

    Благодаря и на тримата за изчерпателните коментари :) В последно време ме е обхванала една мания да „наблюдавам“ и „изследвам“ и да се убеждавам как всичко има две страни и много рядко има правилно и грешно, а всичко зависи от очите, с които го гледаш, от твоите cognitive assumptions. Съквартирантката ми страда най-много, защото и задавам по 1,2,3…1000 въпроса на ден :)

    Само искам да вметна нещичко по коментара на zaza :) вярно е, че е прекрасно да учиш, съгласна съм на 100%, но бидейки в среда, където хората са в някаква степен „по-„, след известно време и ти ще станеш като тях… Истински мъдрите и умни хора предават знанията си напред и се радват, когато учениците им ги надминават. Тогава ще е твоят ред да учиш :)

    А може би човек трябва да бъде от двете страни? В смисъл, едновременно ?

  5. zaza said, on 10 юни 2008 at 16:02

    Ако ти си сред хора, които са по-, за да се учиш от тях – те винаги ще са по-, ако само се учиш от тях. Ако не придобиеш собствен опит и знания, които да е различен от техните – тогава тогава ти ще си научил част от техния (не можеш да научиш всичко) и затова те винаги ще са по-.

    Всичко е от значение. Има хора, които могат да надминат преподавателите си, но не само като учат от тях, но и от други, а и от личен опит. Ако искаш погледни българските университети – колко хора има, които учат перфектно и научават всичко и нищо не могат да ползват. Те не могат да надминат преподавателите си, защото могат да учат само от „по-“ хора. Рядко се учат от собствения си опит и си задават 1000 въпроса за всичко.

  6. apieceofme said, on 10 юни 2008 at 19:00

    Има един много хубав термин на английски: „knowledge ecologies“…

    Най-добрите идеи често се раждат, когато си заобграден от умни хора.

    Да си пръв сред по-слаби и последен сред по-силни не са пасивни състояния. Не трябва само да учиш други или само да се учиш от други. Във всеки един момент човек трябва да е съсредоточен върху личностното си израстване и трупането на знания, без да чака това да се случва на готово. Ако само се учиш от тези „по-…“ хора, само чакаш, то пак се стига до една зависимост, която не би донесла нищо добро. Но пък виж „сблъска на умове“ :) , по-хубаво от това няма…

    Но всичко зависи от личното възприятие, както си личи и от коментарите досега. Аз, на пример, не се задушавам, когато съм сред по-можещи и по-знаещи. Напротив- отварям се към тях, към знанието и не се притеснявам дали ще има място за мен сред тях, защото ако правиш „правилните неща по правилния начин“, в един момент всичко се нарежда :) Но пък, както Светла казва, пряката конкуренция може да стимулира едни и да демотивира други. Затова сме различни и затова винаги има поне 2 отговора :)

  7. […] се учи най-добре Мария в този запис размишлява за ползата от това да си сред стимулираща […]

  8. […] на знанието Дискусията в коментарите при Мария в записа за стимулиращата я среда продължава. Там […]

  9. zaza said, on 12 юни 2008 at 0:18

    Под „по-“ разбирам хора, които са достатъчно над теб, за да не можеш на практика да се конкурираш с тях. Въпрос на възприятия – хора, с които мога да се конкурирам въобще не ги приемам за „по-“ – може би само в едно или две неща, но аз мога да съм по в тях или в доста други, за да съм конкурентно способен и да мога да спечеля. В противен случай не е конкуренция.

  10. apieceofme said, on 12 юни 2008 at 0:35

    Все си мисля, че при желание и добри учители, човек може да постигне много. Но по принцип гледам да съм в среда на хора, където те могат да знаят повече от мен по един въпрос, а аз по друг и като се „изравним“ да надграждаме заедно :)

  11. boxedmind said, on 12 юни 2008 at 21:33

    А в бизнеса как ще подходиш? ^_^

  12. apieceofme said, on 13 юни 2008 at 0:52

    В сферата, в която съм си избрала да се развивам- да давам от моите знания и да взимам от на другите, да се старая да „израстваме“ заедно напред и нагоре :), би ми донесло само ползи :) Или поне засега така се надявам…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: