„Маркетингът като удоволствие“, Капитал

Astilar ми насочи вниманието към статия от новия брой на в-к Капитал. От тези хубавите, които те зареждат с енергия и ентусиазъм :) За настоящи (и бъдещи) „success stories“.

Припомних си ето тази книжка, която четох малко след като излезе на български и която въпреки наличието на добри идеи, като цяло не можа някак да ме грабне. Може би ще и хвърля пак едно око, като се върна, но споменът ми е за много абстрактност и преплитане с НЛП. Както и да е- хареса ми коментарът, че Джей Левинсън е успял най-много да развълнува публиката. Едва ли е било изненада, като се има впредид с какво се занимава. :)

„Направете така, че клиентите ви да станат ваши фенове“, призова Дрейпър.

Този цитат ме върна в лятото :) (Почти) така ни обучаваха и нас- „направете така, че клиентите Ви да се влюбят във Вас“. (естествено не буквално :) ) Разбирах дали съм успяла по „ще купя само заради теб“, „абе това не ми трябва много, но пък ти толкова се постара, айде за Коледа ще зарадвам някого“ , „толкова време ми отдели, пък и беше забавно, айде ще взема едно“ и т.н. Половината от продажбите ни бяха от хора, които в действителност нямаше да използват продуктите, на момента нямаха и конкретен човек, за когото да бъдат подарък, но купуваха…заради нас. Спомням си как спрях една жена, а тя ми отвърна „Ааа, недей, моля те, вече имам от всичко. Даже не знам какво да го правя, защото използвам друга козметика. Сигурно ще го подаря.“ Тази жена бе пазарила за 6-700 долара от мениджъра ни (звучи много сериозно, но и той беше като нас, само с малко повече опит, но на същите години :) ) без дори да е наясно какво…

Била съм на доста обучения по продажби, но ако трябва да да формулирам факторите на успеха :)), това ще са: 1) цитираното вече изречение: „Направете така, че клиентите ви да станат ваши фенове“ и 2) време… време, за да имаш отговори на всевъзможни въпроси, които могат да ти бъдат зададени, но да отговаряш винаги така, сякаш за първи път чуваш въпроса. В момента, в който знаех как уверено да отговарям на всевъзможни въпроси за продукта, марката, фирмата (всичко!), направих и първата си гоооляма комисионна ;-) Защо е важно ли? При задаване на въпрос, на който нямаш отговор (или по-лошо: нямаш си и идея какво да кажеш), целият ти body language започва да излъчва сигнали на неувереност. А клиентите го тълкуват като „внимание! опасност! може да ме излъжат!“. Ако питате мен- продажбите са за хора, които могат да импровизират. Не толкова за хора, добри с числата :)

За завършек- благородно завиждам на всички, присъствали на форума :)

П.П. Тук съм писала още малко за лятото.

7 thoughts on “„Маркетингът като удоволствие“, Капитал

  1. Така е, практиката дава много повече знания от теорията. Важи не само в областта на продажбите. :) В началото е трудно, а когато започнеш да се забавляваш става много интересно. И доходоносно, но за истинските професионалисти финансовите стимули са второстепенни. :)

  2. Много хубаво си го казала :) Аз си мисля, че не може да съществува истински добър професионалист, без да обича, каквото работи и без да изпитва удоволствие от това. На сила, хубост не става :)

  3. Ето ти повод да прочетеш целия блог на г-н Апостолов, за да намериш сама отговора.
    Малко се ядосах, ама малко. :)

  4. Дейл Карнеги преподава сходен подход, което просто доказва, че личният подход се цени изключително много в един супер забързан свят, където да те назоват по малко име в магазина и да запомнят пола и името на детето ти в ресторанта ги прави твои запазени и любими места…
    п.с. Ти нима не знаеш кой е АА?! :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s