Бързай бавно

Изкуство

Posted in day by day by Мария Василева on 31 май 2008

Beatrice Kusiak

Запознах се с нея в четвъртък, на събиране по случай заминаването и обратно за Франция.

Типична французойка- красива, страшно мила, изискана, с премерени жестове. (в добавка и очарователният акцент, когато говори на английски)

Не мога да дам оценка за картините и… Нямам нужните знания, „очи“…

Когато гледам дадена картина не мисля за техниката, която е използвана, нито за боите и пр. Единствено за усещането, което (ми) предава.

Но пък е толкова хубаво, когато се запознаеш с някого, който преследва мечтата си и вместо икономика (примерно), създава изкуство :)

И нали казват, че един художник започва да продава, когато започнат да говорят за него, най-малкото, което мога да направя е да публикувам линка към сайта и.

П.П. Аз най-много харесвам тази, тази и тази.

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. boxedmind said, on 31 май 2008 at 19:46

    Наличието на твърде много хора, които се опитват да учат икономика, сред които съм и аз, не означава, че човек не може да прави икономика със същата страст и отдаденост, с които друг създава изкуство. Всъщност ти четеш списания като Мениджър, както и Капитал – там все се е намерил някой, който прави бизнес така, както Беатрис (или Беатриче?) рисува картини. Общо взето цялото изречение „Но пък е толкова хубаво, когато се запознаеш с някого, който преследва мечтата си и вместо икономика (примерно), създава изкуство“ поражда леко недоумение в мен. Аз ли не съм разбрал правилно мисълта?

  2. apieceofme said, on 31 май 2008 at 21:38

    По принцип си прав :)

    Изречението трябваше да побере няколко неща по възможно най-краткия начин и предполагам затова буди недоразбиране. Хубаво е, защото аз лично, много много рядко срещам момичета и момчета, около моята възраст, които са тръгнали по пътя на изкуството. Хубаво е, защото това е по-трудният път. Успеха там е относително понятие, я дойде, я не. Съдба. Талант. Късмет. Все неща, които малко или много са извън нашите сили. За сметка на това познавам много, които учат (да речем отново икономика), но с нежелание, въпреки „творческата си душа“, но поне знаят, че могат да разчитат на нея. Предали са мечтата си, не са рискували.(Музикант къща не храни, нали така?)

    Дано не е прозвучало все едно аз не харесвам икономиката :) Аз съм щастлива с избора си и се надявам един ден да работя, каквото сега си мечтая и то със страст и отдаденост. Но винаги се възхищавам на хора, отдадени на изкуството, защото това е несигурен път, не винаги благодарен и както вече казах, поне в моите очи, много по-труден.

    Надявам се хората да правят бизнес така, както изкуство. Това трябва да е ключа към успеха във всяка сфера. Би означавало и един по-добър свят.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: